Дезинтеграция на правителствената армия и племенният фактор
Обявената от Рашад ал-Алими обща мобилизация и цитираните от началника на щаба Тахер ал-Акили цифри за резерв от 80 000 до 100 000 души остават на хартия. Йеменската армия под егидата на Аден не съществува като единен механизъм. Тя е конгломерат от племенни милиции, чиято лоялност се договаря на всеки отделен контролно-пропускателен пункт.
Твърди се, че забавянето на възнагражденията с месеци е превърнало инфраструктурата около Аден в мрежа за събиране на такси, а не в отбранителен вал. Племената, съюзени с Аден още от периода на разделението през 70-те години на миналия век, поддържат формална лоялност само доколкото постъпват саудитски субсидии. Дълбокият богословски разкол между шиитите-зейдити от „Ансар Аллах“ и сунитските номади възпира пряк съюз между тях, но не прави племената ефективна бойна сила.
Илюзията за външна намеса и политическият рикошет в Рияд
Появилите се информации за евентуално разполагане на сирийски контингенти от 10 000–20 000 войници или активиране на пакистански подразделения бележат степента на нервност в регионалните коалиции. Отричането от страна на Дамаск бе очаквано — нито една външна сила няма интерес да навлиза в йеменската инфраструктурна капан.
Превземането на Таиз — символичният център на съпротивата и роден град на Рашад ал-Алими — ще отвори пряко трасе от 130 километра по шосе до Аден. Излизането на хусите на пряка дистанция от южната столица превръща конфликта от прокси сблъсък в пряка заплаха за архитектурата на сигурност в Саудитска Арабия. Възможното сриване на правителството в Аден ще постави под въпрос стратегиите, свързвани с престолонаследника Мохамед бин Салман, превръщайки йеменския фронт в източник на вътрешнодинастично напрежение.
