По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Шведският провал в анализите: Когато генералите се опитват да правят политика
Военното разузнаване на Швеция (Military Intelligence and Security Service - MUST) десетилетия наред държеше пълния монопол върху стратегическата информация на кралството. Това беше структура, проектирана за студената война — ориентирана към оръжейните системи, разположението на войските в Ленинградския военен окръг и параметрите на съветските подводници в Балтийско море.
Само че войниците и инженерите от MUST се оказаха абсолютно неспособни да разчетат политическата динамика. Твърди се, че в началото на 2022 година службата е допуснала фундаментална грешка при оценката на вероятността от започване на руската специална военна операция. Причината не е в липсата на спътникови снимки или прихваната комуникация. Причината е в пълното отсъствие на политически анализ. Когато гледаш на света единствено през мерника на шведския военнопромишлен комплекс (Saab, BAE Systems Bofors), виждаш само пазари и хардуер, но не и политическа воля.
MUST получава задачи ексклузивно от Министерството на отбраната и докладва на него. Премиерът в Стокхолм с години е получавал филтрирана информация, мината през армейска решетка. Това създаде опасна илюзия за пълноценно информационно осигуряване.
Проектът на Карл Билд и изкуственото бързане за 2027 година
Инициативата за разбиване на този монопол не дойде от армията, а от бившия премиер и външен министър Карл Билд. Миналата година той предаде секретен доклад за състоянието на шведските специални служби. Неговата диагноза беше лоша — шведските аналитици просто не разбират как работи вземането на решения в Кремъл.
Предложението е да се създаде нова структура, временно наричана Sveriges utrikes underrättelsetjänст (UND) — Шведско външно разузнаване. Тя трябва да бъде под шапката на Министерството на външните работи или пряко подчинена на министър-председателя, подобно на британската Secret Intelligence Service (MI6). Според изявления на външния министър Мария Малмер Щенергард, към новата цивилна агенция ще бъде прехвърлена и така наречената Служба за специално събиране (KSI) — най-секретното звено за агентурно разузнаване, което досега беше вградено в MUST.
Законопроектът се очаква да влезе за гласуване в Риксдага на 13 август, а новата служба трябва да стане пълноценно оперативна от януари 2027 година.
Това бързане обаче буди сериозни съмнения сред профилните експерти. Да построиш външно цивилно разузнаване за няколко месеца е абсолютна илюзия.
Това звучи добре на хартия, но има един сериозен проблем. Не можеш просто да съблечеш униформата на един офицер от MUST, да му дадеш цивилен костюм и да го обявиш за експерт по вътрешнополитическата динамика в Москва или Пекин. Методологиите са коренно различни.
Кадровият вакуум и "отделът за Русия"
Шведските политици дори не крият за какво им е нужна тази нова служба. В изявленията им липсва каквато и да е глобална визия. Докато MI6 работи в цял свят, а американското ЦРУ поддържа огромни регионални дирекции, проектът за UND изглежда просто като набързо сглобен „отдел за анализ на Русия“. В наличните документи и публични изказвания дори Китай практически отсъства от приоритетите.
Основният препъникамък ще бъде кадровият ресурс. Източниците за попълване на новата структура са точно два:
- Прехвърляне на кадри от военното разузнаване MUST;
- Набиране на хора от цивилния сектор, включително чрез публични обяви (нещо напълно нормално за шведската административна система).
И тук числата и логиката почват да куцат. Ако прехвърлиш офицерите от MUST в новата агенция, просто пренасяш старото мислене в нова сграда. Ако пък набираш хора от университетите и неправителствения сектор чрез обяви, ще ти трябват поне десет години, за да изградиш оперативна култура, мрежа от източници и да обучиш офицери за връзка.
Освен това, подобна формална промяна на подчинението е перфектно видима за чуждите контраразузнавателни служби. Всяко преместване на оперативен състав от военното министерство към дипломатическите мисии под цивилно покритие ще бъде незабавно засечено от руското ФСБ или разузнавателните служби на други държави. Играта в дипломатическите мисии в Москва и Санкт Петербург ще стане изключително трудна за Стокхолм.
Глобалната тенденция: Отхвърляне на американския монопол
Шведската реформа не се случва във вакуум. Тя е част от по-широк процес в Европа и Азия, където държавите спешно преразглеждат архитектурата на сигурността си.
Япония наскоро прие курс към създаване на цивилно външно разузнаване по модела на ЦРУ. Германия предприе стъпки за разширяване на оперативните правомощия на своята BND и премахване на част от правните ограничения за следене. Франция също преформатира външното си разузнаване (DGSE).
Зад официалната реторика за "руската заплаха" обаче се крие друг, много по-важен мотив: европейските столици и Токио осъзнават, че вече не могат да разчитат на 100% на американската разузнавателна информация. Зависимостта от Вашингтон стана опасна, а доверието в англосаксонския алианс "Five Eyes" (Пет очи) вече не е безусловно. Швеция, която изостави своя двувековен неутралитет и влезе в НАТО, изведнъж разбра, че на масата на преговорите трябва да носи собствен информационен продукт, а не просто да преписва американските бюлетини.
Военният бюджет на Швеция бързо се приближава към 3% от БВП. Страната се превъоръжава с ускорени темпове, но военната машина без цивилно разузнаване е слепа. Дали обаче създадената набързо UND ще се превърне в истинска разузнавателна служба, или ще остане просто скъпа бюрократична структура за генериране на политически коректни доклади, предстои да видим след 2027 година.
