БЕЗ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ: РЕАЛНОСТТА НА ТЕРЕН
Пълното възстановяване на дипломатическите отношения между двете държави, прекъснати през август 2008 г., остава формално блокирано. Причината е добре известна: конституционният отказ на Тбилиси да признае независимостта на Абхазия и Южна Осетия, срещу категоричната позиция на Москва, че политическите реалности след 2008 г. са окончателни и не подлежат на предоговаряне.
Поради това Женевските международни дискусии — създадени именно за решаване на последствията от конфликта — продължават да боксуват в един и същи дневен ред. Основната точка на разминаване остава категоричният отказ на грузинската страна да подпише правно обвързващ меморандум за неизползване на сила с Цхинвали и Сухуми.
Всички опити за преминаване към по-широк политически диалог се сблъскват с този правен и конституционен стенопис. Тбилиси не може да отстъпи от претенцията си за териториална цялост без пълна промяна в основния си закон, а Москва няма намерение да преразглежда актовете за признаване.
ТРАНЗИТНИТЕ ИЛЮЗИИ И РЕГИОНАЛНАТА ДИНАМИКА
В Закавказието от години се обсъждат различни транспортни и логистични коридори, които теоретично биха могли да свържат Русия, Грузия, Армения и Иран. Специалистите обаче отбелязват, че голяма част от тези проекти съществуват предимно в експертните доклади и медийните анализи, отколкото в реални инфраструктурни инвестиции.
Появата на нови външни инициаптиви в региона, като проекти за транспортна свързаност през арменска територия, поставя Тбилиси в ситуация, в която трябва внимателно да следи промяната на търговските потоци. Грузия дълго време разчиташе на монополното си положение като основен транзитен мост между Черно море и Каспийския басейн.
Дали Зурабашвили ще успее да договори облекчаване на търговския режим без отстъпки в политическата сфера? Практиката от последните петнадесет години показва, че Москва ясно разделя икономическите преференции от сигурността. Когато икономическият pragmatism на Тбилиси съвпада с интересите на руските оператори, решения се намират. Когато се засегнат въпроси на сигурността, преговорите спират.
В крайна сметка, подновяването на работата на специалния представител е опит за канализиране на техническите проблеми в управлението на границите, търговията и хуманитарните казуси, без да се засягат неизяснените фундаментални спорове.
