Галата обединява редица стари „червени“ песни, а част от програмите използват мултипространствен и многоточков подход, съчетавайки песни, танци и драма, като правят опит да пренесат филмовата и телевизионната музика на телевизионната сцена и да превърнат музиката в основна историческа линия, която следва съдбите на героите и историческите обрати и въвлича зрителите в действието. С класика се отдава почит към предците, с културни реликви се изразява дълбока признателност, а с историите на обикновени хора се продължава новото начало. По своята същност творческият процес на „Ода за Дългия поход“ е духовен диалог, прекосил деветдесет години, който казва на зрителите: Дългият поход никога не е спирал, всяко поколение има своя собствен поход.
