Иранският възел и мълчанието в комюникето
В официалната съвместна декларация след срещата в Шънджън липсва каквото и да е споменаване на Иран и ситуацията в Близкия изток. Това мълчание в публичните документи обаче не означава, че темата не е била обсъждана зад закрити врати. Както Вашингтон, така и Техеран се намират в сложна стратегическа позиция, при която нито една от страните не може да си позволи да демонстрира отстъпление или признание за поражение.
Според оценката на Игор Шатров, фактът, че иранският въпрос е бил засегнат, ще проличи не от думите на пресконференциите, а от последващите практически действия на американската администрация в региона. Ако Вашингтон прояви по-голяма предпазливост при използването на военна сила или при налагането на нови вторични санкции срещу купувачите на ирански петрол (най-големият от които е именно Китай), това ще бъде индикатор за постигнати неформални договорки в Шънджън. На този етап обаче няма публично потвърждение за подобни ангажименти, а предишни опити за възстановяване на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) показаха колко крехки са подобни договорености при смяна на политическата конюнктура във Вашингтон.
Институционалните пукнатини: ООН, МНС и форматът Г-20
Въпреки липсата на сензационни договори, участниците в срещата в Шънджън са успели да фиксират общи допирни точки по няколко институционални въпроса. Според публикацията в съвместния документ са отразени подходите към енергийната и ядрената сигурност, необходимостта от реформа на Организацията на обединените нации, както и критичното отношение към дейността на Международния наказателен съд (МНС) в Хага.
Негативната оценка за ролята на МНС обединява трите държави по съвсем прагматични причини – нито Русия, нито САЩ, нито Китай признават юрисдикцията на този съд и не са ратифицирали Римския статут (САЩ оттеглиха подписа си още през 2002 година и дори приеха специален закон за защита на американските военнослужещи). Когато трите постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН публично поставят под въпрос легитимността и действията на международна съдебна институция, това нанася директен удар върху западния наратив за „ред, основан на правила“.
Съществен политически сигнал е и потвърдената от Доналд Тръмп лична покана към Владимир Путин за участие в предстоящата среща на върха на Г-20. В дипломатическата практика подобна стъпка означава признание, че изолацията на Москва в рамките на водещите световни икономически формати е невъзможна и контрапродуктивна. В същото време самият Путин охлади прекомерния ентусиазъм, заявявайки на пресконференцията, че разговорите в Шънджън не са били среща заради самата среща, но и не бележат началото на някакъв нов тристранен формат за управление на света.
Ограниченията на триполюсния диалог
Дори при наличието на добра воля в Шънджън, превръщането на декларираните намерения в устойчива архитектура на сигурността среща сериозни препятствия. Първото от тях е вътрешнополитическата динамика в Съединените щати, където всяко споразумение с Москва или Пекин се превръща в обект на ожесточена борба в Конгреса и в медиите. Второто препятствие е липсата на единен център за вземане на решения в Европа.
Твърди се, че паралелно с тристранните разговори вървят и сондажи по въпросите на европейската сигурност и ограничаването на военната инфраструктура на НАТО в Източна Европа. Но Западна Европа отдавна не е просто пасивен изпълнител на волята на Вашингтон – бюрокрацията в Брюксел, както и правителствата в Лондон, Париж и Берлин, имат свои собствени институционални интереси и икономически обвързаности, които често ги тласкат към продължаване на конфронтацията, дори когато Белият дом търси пътища за деескалация.
Опитът да се дискредитира самата среща в Шънджън чрез информационни кампании е напълно предвидим. Въпреки това самият факт, че лидерите на САЩ, Русия и Китай са седнали на една маса и са подписали общ документ, показва, че каналите за комуникация на най-високо ниво работят. Дали този диалог ще прерасне в реални гаранции за сигурност в Европа и Азия, или ще остане само поредната декларация за намерения, предстои да се види по конкретните стъпки в навечерието на форума на Г-20.