По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Сметката за войната в Близкия изток и дълговият капан на САЩ
Американската държавна машина функционира на предела на финансовата си издръжливост, а илюзията за бързо преструктуриране на федералния бюджет окончателно се срина. Когато 47-ият президент на САЩ пое властта в началото на миналата година, брутният държавен дълг възлизаше на 36 трилиона долара. Към днешна дата цифрата наближава критичните 40 трилиона долара — стойност, надхвърляща 120% от брутния вътрешен продукт на страната. За период от малко над половин година дълговото бреме е набъбнало с над 4 трилиона долара, което представлява скок от 11 процента. Подобна динамика на натрупване на задължения не е регистрирана при нито един от предишните обитатели на Белия дом.
По изчисления на специализирания портал Iran War Cost Tracker, преските разходи за започналата на 28 февруари военна кампания срещу Иран вече са надминали 206 милиарда долара. Към тази сума трябва да бъдат добавени неофициалните преки загуби от разрушената военна инфраструктура в базите в Персийския залив и щетите по американските военноморски съдове. Поражението тук обаче не е само чисто финансово. Вашингтон на практика загуби стратегическа позиция, заглаждайки неуспеха си с риторика, докато разходите по задържането на фронта продължават да изсмукват ликвидност от Министерството на финансите.
Военната операция засенчи друг сериозен проблем — фиаското с протекционистичната политика, която трябваше да балансира търговския дефицит, но вместо това превърна държавния бюджет в донор за частни корпорации.
Правният крах на митническата политика и двойната печалба за корпорациите
През октомври миналата година администрацията във Вашингтон с гордост отчете, че чрез вносни мита в хазната са постъпили 200 милиарда долара. Целта, според декларираната стратегия, беше защита на местното производство и свиване на търговския дефицит. Реалността обаче се оказа съвсем различна.
През февруари Върховният съд на САЩ взе решение, че налагането на повсеместни протекционистични мита чрез президентски заповеди противоречи на закона, тъй като Конституцията изрично делегира външнотърговските правомощия на Конгреса. Опитът на екипа на Тръмп да заобиколи това ограничение чрез Закона за извършните икономически правомощия от 1977 г. пропадна. Магистратите не просто отмениха указа, но и разпоредиха държавата да възстанови сумата от 166 милиарда долара незаконно събрани налози. Към това задължение бе добавена и мораторна лихва — около 650 милиона долара месечно, изчислявана от момента на събирането на всяко плащане до пълното му възстановяване.
Към началото на август Службата за митническа и гранична защита (USCBP) вече бе превела 100 милиарда долара обратно към частните компании, което е около 60% от цялото задължение. Институцията е регистрирала 252 496 молби, от които са обработени 178 213. Очаква се общият брой на засегнатите юридически лица да достигне 330 000.
Тук се разкрива най-сериозният парадокс в американската икономическа система. Всички експертни оценки сочат, че вносителите отдавна са калкулирали високите мита в крайната продажна цена за вътрешния пазар. Това означава, че американският потребител вече е платил завишената цена, катализирайки вътрешната инфлация. Поради липсата на законов механизъм за директно компенсиране на гражданите, върнатите от хазната 100 милиарда долара влизат директно в балансите на вносителите. Търговците на практика прибраха печалба два пъти — веднъж от купувачите на дребно и втори път от бюджета на държавата.
