/Поглед.инфо/ И така. Изминаха само две седмици от обявяването на „отбранителното партньорство“ между Австралия, Великобритания и САЩ, „не насочено срещу трети страни“, а австралийският премиер Скот Морисън открито заяви, срещу кого все пак е насочен новият „тристранен съюз“.
Оказва се, че Австралия умишлено е разчитала Пекин да възприеме като заплаха появата на новите подводници - първото „дете“ от създадения на 15 септември 2021 г. военно-политически блок AUKUS.
„Смятам, че именно така трябва да бъде”, обобщи ръководителят на австралийското правителство. В същото време Морисън „не вижда причина за ответни действия от страна на Китай“ и смята, че може да се избегне военен конфликт в Индийско-Тихоокеанския регион.
Чудя се какво точно пушат господата англосаксонци? Създават военен блок, който не е насочен срещу никого, но Китай постъпва правилно, че се страхува, а войната пак още може да бъде избегната ...
Г-н Морисън обаче разкри публична тайна. Експертите по целия свят единодушно отбелязаха антикитайския характер на AUKUS, въпреки че в съвместното съобщение на Канбера, Лондон и САЩ за създаване на съюза Китай дори не се споменава.
Западът се опитва да засили военната си мощ в зоната на стратегическите интереси на Пекин, като трака с оръжията си в непосредствена близост до китайските граници. Основната цигулка тук се свири не от австралийските военно-политически аборигени, а от САЩ и Великобритания.
За ескалация на напрежението в Индийския и Тихия океан, Вашингтон и Лондон дори жертваха интересите на Париж, торпилирайки договора на френския концерн “Навал Груп” за 66 милиарда долара. Концернът трябваше да построи 12 ядрени подводници за австралийския флот. Сега тези подводници ще бъдат построени в австралийската корабостроителница в Аделаида с военно-техническа помощ от САЩ и Великобритания.
След изпълнението на този проект Австралия ще стане седмата държава в света, въоръжена с подводници с ядрени двигатели. Ясно е, че Китай няма да гледа на това с безразличие, лекомислено наблюдавайки формирането на агресивни военни съюзи в непосредствена близост до себе си. Той ще реагира. Ресурсите и политическата му тежест по света го позволяват.
При това положение Руската федерация получава удобно военно-стратегическо положение. Китай определено ще я разглежда като свой естествен съюзник и Западът ще трябва да предприеме мерки, за да удържи Кремъл от много близко военно-политическо сближаване с Пекин.
Министерството на отбраната, Министерството на външните работи и другите правителствени агенции на Русия трябва да играят интелигентна игра в интерес на националната сигурност на страната и запазването на мира в региона.
Превод: В. Сергеев