По публикации на арабски военни анализатори, чуждестранни медии и анализи на военни специалисти по Африканския рог. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата фаза на войната: Защо влизането в Мекеле не означава победа
Превземането на регионалната столица Мекеле от федералните войски на Етиопия бе представено от официалната власт в Адис Абеба като решаващ военно-политически успех. Според разпространени официални съобщения, правителството вече подготвя рамка за временна администрация, която да поеме контрола до провеждането на регионални избори. На терен обаче военната реалност изглежда далеч по-сложна и нестабилна.
По оценки на независими военни наблюдатели, организираното оттегляне на силите на Тиграйския народноосвободителен фронт (ТНОФ) от градската зона не е резултат от пълен разгром, а класическо маневриране. Избягването на позиционни улични боеве запазва бойната сила на фронта и пренася сблъсъка в сложния планински терен на провинцията. Твърди се, че тази тактика има за цел да вкара федералната армия в продължителна война на изтощение, където разходите за поддръжка на гарнизоните надхвърлят оперативното им значение.
Предимството на централното правителство в момента се крепи предимно върху въздушното превъзходство и използването на разузнавателни и ударни безпилотни летателни апарати. Според публикации в специализирани издания, именно възможността за постоянно наблюдение от въздуха е затруднила координацията между отделните бунтовнически отряди. Подобно превъзходство обаче бързо губи ефективност, когато противникът препречи логистичните артерии и премине към асиметрични удари срещу изолирани конвои.
Географското разпръскване и задвижването на второстепенните фронтове
Федералното командване в Адис Абеба е изправено пред стратегически капан, породен от етническата фрагментация на страната. Напредъкът в Тиграй бе възможен единствено поради липсата на синхрон между различните антиправителствени групировки. Свеждането на натиска само към един регион позволи на армията да концентрира основните си ударни юмруци.
Маневрата на Армията за освобождение на Оромо (ОЛА) в непосредствена близост до Мекеле обаче променя това изчисление. Според експертни коментари, откриването на нови огнища на напрежение в районите Оромо, Амхара и Афар цели да накара правителството да разпокъса оперативните си резерви. Защитата на ключови инфраструктурни обекти и градове ще изисква огромен брой личен състав, което автоматично оголва тила на настъпващите части на север.
Не бива да се пренебрегва и политическото разделение вътре в самото общество на Тиграй. Наличието на различни фракции относно целесъобразността на продължаващите боеве оказва влияние върху нивата на мобилизация. Всичко това показва, че военните действия в Източна Африка рядко следват права линия — те са динамичен процес, в който всяка превзета административна сграда е просто нова логистична тежест за победителя.
