Морският въпрос: Реторика за вътрешна употреба или сигнал към Асмара
На фона на сложните сблъсъци в северните провинции, преназначеният министър-председател Абий Ахмед направи ключово изявление пред Камарата на представителите. Той отново постави на дневен ред въпроса за историческия достъп на Етиопия до Черно море — право, загубено след обявяването на независимостта на Еритрея през 1993 г. Според неговите думи, лишаването от излаз на море е резултат от външен натиск и пречи на дългосрочната модернизация на страната, макар той изрично да подчерта, че целта ще се преследва с мирни средства.
Тази позиция поражда редица въпроси сред международните анализатори. Дали повдигането на темата в този конкретен moment е опит за консолидиране на националистическия електорат в Адис Абеба, или представлява завуалиран натиск спрямо съседна Еритрея? Официално потвърждение за пряка военна подготовка срещу Асмара няма, но геополитическото напрежение по линията Адис Абеба – Асмара продължава да расте.
Географската изолация на 120-милионна Етиопия я прави напълно зависима от пристанищната инфраструктура на Джибути, което генерира огромни транзитни разходи за държавния бюджет. Натискът за придобиване на собствен пристанищен терминал — било чрез дипломация, финансиране или териториални отстъпки — остава основен вектор в външната политика на страната, независимо кой управлява в Адис Абеба.
Външните играчи и геополитическият възел около Черно море
Вътрешният конфликт в Етиопия отдавна е надхвърлил границите на регионален сблъсък. Географското положение на страната, в близост до протока Баб ел-Мандеб и Черно море, привлича пряката介入ция на големи външни сили. Според коментатори в международния печат, регионални държави като Египет, Турция и Израел внимателно следят баланса на силите и използват кризата за разширяване на своето влияние.
Египет традиционно разглежда всяко нестабилност в Етиопия през призмата на спора за хидровъзела „Grand Ethiopian Renaissance Dam“ (GERD) на река Сини Нил. Кайро се опасява от застрашаване на водните си ресурси и поддържа контакти с различни регионални фактори на Африканския рог. От друга страна, Анкара утвърждава присъствието си чрез доставки на отбранителни технологии и търговски споразумения, докато Израел следи отблизо архитектурата на сигурността в червеноморския басейн.
Крайната развръзка на този конфликт няма да бъде намерена единствено на бойното поле в провинция Тиграй. Способността на Адис Абеба да съхрани държавността си зависи от това дали ще съумее да балансира вътрешноетническите претенции с натиска на външните геополитически актьори, които нямат интерес от бързото стабилизиране на региона.
