Вашингтон мълчи, Баку опитва посредничество
Позицията на САЩ остава парализирана. Специалният пратеник на президента Доналд Тръмп за Сирия — Том Барак, публикува в социалните мрежи кратко становище, описващо ударите по „Абу Духур“ като „ненужна ескалация, която не допринася за сигурността“. Този сух дипломатически език показва липса на лостове за въздействие спрямо оперативните решения на Тел Авив. Вашингтон е ангажиран в сложни преговори с Иран и не желае нов отворен фронт между два от основните си партньори в региона.
В този вакуум се опитва да влезе Азербайджан. Баку поддържа стратегическо сътрудничество в областта на отбраната с Израел (захранвайки го с петрол срещу високотехнологично оръжие) и същевременно е най-близкият военно-политически съюзник на Турция (съгласно Шушинската декларация от 2021 г.). Азербайджански дипломати са започнали сондиране за организиране на среща на ниво началници на разузнавателните служби в Баку.
Тази версия за бързо посредничество звучи добре, но числата и разполагането на силите не я потвърждават. Военният баланс в момента е прекалено асиметричен, за да допусне бърз компромис на терен.
Военно-технически баланс: НАТО срещу ядрения арсенал
Турските въоръжени сили (ТСК) са най-голямата конвенционална армия в европейския флангов сегмент на НАТО след тази на САЩ. Анкара разполага с над 400 000 души активен състав, модернизирани танкове Leopard 2A4, собствено производство артилерийски системи и флотилия от безпилотни летателни апарати Bayraktar TB2 и Anka-3.
От другата страна Израел разполага с технологично превъзходство във въздуха — изтребители от пето поколение F-35I Adir, мрежово базирани системи за управление и, по данни на Стокхолмския институт за изследване на мира (SIPRI), некоментиран официално ядрен арсенал, оценяван на между 80 и 200 бойни глави, базирани на ракети „Иерихон-3“ и submarine-launched cruise missiles (SLCM) на субмарините клас Dolphin.
Пряка конвенционална война между двете страни е слабо вероятна поради липсата на обща сухопътна граница. Сблъсъците обаче протичат индиректно на сирийска земя — чрез артилерийски дуели, прихващане на дронове и удари по инфраструктура. Превръщането на Сирия в полигон за непряко измерване на силите между Анкара и Тел Авив превръща всеки изоставен обект като „Абу Духур“ в потенциална точка на прекършване.
