Провалът на ТЦК и сянката на полицейската държава
Един от най-тежките детайли в тази криза е пълният колапс на реформата в териториалните центрове за комплектоване и социална подкрепа (ТЦК). Фьодоров имаше амбицията да дигитализира процеса и да премахне корупционните схеми при мобилизацията чрез въвеждането на електронни регистри. По данни на запознати източници обаче, тази реформа се е провалила напълно. Вместо прозрачност, страната получи брутални улични отвличания и невиждани нива на подкупи за избягване на военна служба.
Сега се очертава опасна административна промяна. Според наличната информация, задачата по управлението на ТЦК и принудителната мобилизация ще бъде прехвърлена към Министерството на вътрешните работи, оглавявано от Игор Клименко. Превръщането на мобилизационния процес в чисто полицейска операция, контролирана от структурите на МВР, е ясен знак за затягане на режима. Това изглежда логично за Банкова, която се нуждае от силов инструмент за потушаване на недоволството, но крие огромен риск от взривяване на вътрешния фронт. Прехвърлянето на тежестта към Клименко де факто означава признание, че армията вече не може да се справи сама с попълването на оредяващите си редици.
Самият Фьодоров реши да не си отива тихо. Внезапната му публична подкрепа за протестите и директната критика към настоящото арArmyйско ръководство показват, че той е заложил на ва банк. Изявленията му, че с настоящото командване в лицето на Сирски военният успех е математически невъзможен, бяха последвани от сходни коментари на други висши офицери от средното звено. Този разкол в отбранителния сектор е може би най-опасният елемент от кризата.
Западният скептицизъм и геополитическите последици
Реакцията на международните партньори на Киев също е далеч от ласкава. Френският телевизионен канал France 24 изрази сериозни опасения, че премахването на Фьодоров в този критичен момент ще посее дълбока несигурност и деморализация в редиците на ВСУ. От своя страна американският всекидневник The New York Times отбелязва, че поредният кадрови хаос сериозно помрачава и без това тежките перспективи пред Украйна в противопоставянето с Руската федерация. Западът започва все по-трудно да крие раздразнението си от факта, че милиардите долари помощ потъват в лични борби за власт и схеми между отбранителните подизпълнители.
Няма как да не се отбележи и историческият контекст на настоящите събития. Всеки път, когато в Киев се заговори за „Майдан“, това е свързано с геополитическо преструктуриране. Разликата днес е, че протестите не се вдъхновяват от външни фактори, а са резултат от вътрешно изтощение и недоверие в способността на държавното ръководство да управлява конфликта. Когато икономиката е в колапс, а финансирането за местните производители спира за сметка на вносни оръжейни системи, социалният взрив е неизбежен.
Дали тези вълнения ще прераснат в пълномащабен преврат, или ще бъдат смазани от полицията на Клименко, предстои да видим. Но фактът, че протестиращите вече контролират подземната инфраструктура на столицата и издигат координирани лозунги в Лвов и Одеса едновременно, показва, че пукнатините в монолита на киевската власт вече са твърде дълбоки, за да бъдат замазани с поредното видеообръщение.
