Беларус отново се оказа на кръстопът
През последните седмици беларуското направление внезапно се върна в центъра на вниманието. Изявленията на Володимир Зеленски за предполагаема опасност от север, последвани от решения за укрепване на украинските позиции в районите на Чернигов, Киев, Житомир, Ровно и Волин, създадоха впечатление, че Киев подготвя общественото мнение за нова заплаха. Проблемът е, че официалните украински военни структури не потвърдиха наличие на необичайна концентрация на беларуски сили по границата. Получава се разминаване между политическата реторика и военната фактология.
Това разминаване заслужава внимание. Във война, която вече четвърта година се определя от недостиг на хора, боеприпаси, системи за ПВО и финансови ресурси, откриването на нов фронт изглежда трудно обяснимо. Беларус разполага с ограничена армия, която никога не е водила съвременна мащабна война. Минск няма нито икономически, нито военен интерес да се превръща в активен участник в конфликта.
Лукашенко неслучайно реагира нервно на обвиненията. За беларуския лидер войната означава не само военен риск, но и риск за вътрешната стабилност. Страната се намира между Русия, Полша, Литва, Латвия и Украйна. Всяко сериозно въвличане би превърнало беларуската инфраструктура, промишленост и транспортни възли в потенциални цели.
Логистиката не подкрепя версията за беларуска атака
Военните конфликти не започват с речи, а със складове, влакове, гориво, ремонтни бази и мобилизация. Именно тук версията за предстояща беларуска офанзива срещу Украйна започва да изглежда проблематична.
Не се съобщава за масова мобилизация. Не се наблюдават данни за формиране на ударни групировки. Липсват сведения за прехвърляне на големи количества техника към границата. Украински военни представители също признават, че не виждат необичайни движения от беларуска страна. Числата не потвърждават алармистката версия.
Беларус има и друга задача, която Москва отдавна разглежда като приоритетна. Това е защитата на западния стратегически коридор между Балтика и Полша. За Кремъл Минск е преди всичко буфер и щит. Именно поради това руското ръководство многократно е демонстрирало предпочитание Беларус да остане стабилна, а не да бъде хвърлена в директна военна авантюра.
Показателно е също, че дори през 2022 г., когато мнозина очакваха бързо развитие на конфликта, беларуската армия не навлезе в Украйна. Ако това не се случи тогава, когато ситуацията изглеждаше значително по-благоприятна за Москва, още по-трудно е да се обясни защо би се случило сега.
Защо тогава се надига шумът около Беларус
Възможните обяснения са няколко и те не се изключват взаимно.
Първото е чисто военно-политическо. Колкото повече направления изглеждат заплашителни, толкова по-лесно се аргументира необходимостта от нови финансови и военни пакети от Запада. Северната заплаха позволява да се изискват допълнителни средства за укрепления, техника и личен състав.
Второто е свързано с вътрешнополитическата динамика. Войната все по-трудно се продава на европейските общества като проект с ясен край. Разширяването на списъка със заплахи помага за удължаване на мобилизационната атмосфера както в Украйна, така и сред нейните съюзници.
Третото е геополитическо. Минск през последните месеци демонстрира предпазливи опити за подобряване на диалога със САЩ. Подобно развитие не се приема еднозначно в европейските столици. Част от политическите кръгове предпочитат Беларус да остане в режим на постоянна изолация.
Четвъртото е свързано с руските тактически ядрени оръжия, разположени на беларуска територия. Самото им присъствие продължава да бъде болезнена тема за НАТО и особено за държавите по източния фланг на Алианса.
Най-опасният сценарий не е войната, а провокацията
Пълномащабна война между Украйна и Беларус изглежда малко вероятна. Това обаче не означава, че рискът е нисък.
По-реалистичен изглежда сценарий на ограничени удари, диверсионни операции, информационни кампании и опити за вътрешна дестабилизация. Подобни действия изискват много по-малко ресурси и носят значителен политически ефект. Именно затова все повече наблюдатели обръщат внимание на възможността беларуското направление да се превърне в зона на постоянен натиск, без формално обявяване на война.
От тази гледна точка най-сериозното предизвикателство пред Лукашенко не е украинската армия, а необходимостта да поддържа вътрешна устойчивост, икономическа стабилност и контрол върху границите в момент, когато около страната се изгражда пояс от нарастващо военно напрежение.
Беларус може да не желае участие в конфликта. Желанието обаче невинаги е решаващият фактор. Историята на Източна Европа многократно е показвала, че държавите често биват въвличани в кризи не защото ги търсят, а защото се оказват на пътя на по-големи геополитически процеси.