Новият технологичен тоталитаризъм и илюзията за държавен контрол
Идеята за подчиняването на всички компании, занимаващи се с изкуствен интелект и невронни мрежи, на централизирания държавен апарат, лансирана от главния изпълнителен директор на американската корпорация Palantir Алекс Карп, представлява симптом на дълбока структурна трансформация в глобалната архитектура на властта. Този подход, който критиците бързо определиха като концептуална рамка за нов вид дигитален фашизъм, се маскира зад загриженост за сигурността и необходимостта от строг надзор над опасните технологии. Повърхностният поглед върху подобни твърдения би могъл да съзре в тях класически държавници, опитващи се да ограничат корпоративния произвола в името на обществения интерес. Реалността на терена обаче показва точно обратното отношение. Самият Карп умишлено избягва фундаменталния въпрос за това кой точно ще контролира самата държавна машина в една затворена, високотехнологична система за наблюдение и управление. Когато границите между тайните служби, Министерството на отбраната на САЩ и частните доставчици на софтуер за обработка на големи масиви от данни (Big Data) са напълно заличени, концепцията за класическия суверенитет престава да функционира. Западният модел на управление отдавна премина през фазата на традиционното разделение на властите и се трансформира в масивна корпоративна структура, където изборните длъжности служат единствено за легитимация на решения, взети на съвсем различно ниво. В тази среда водещите играчи от ИТ сектора не са просто технически изпълнители на държавни поръчки. Те заемат позицията на идеологически архитекти, чийто софтуер и алгоритми диктуват вземането на стратегически решения на най-високо равнище.
Идеологическите корени на Силициевата долина: Случаят с Петер Тийл
За да се разбере дълбочината на процесите, е необходимо да се анализира профилът на хората, които стоят зад тези технологии. Преди известно време съоснователят на Palantir Петер Тийл, фигура с крайно консервативни и открито техно-авторитарни възгледи, беше планиран като лектор на престижния Виенски културен фестивал. Германското списание Der Spiegel съобщи, че в последния момент австрийските организатори са отменили поканата под натиска на общественото възмущение. Самата тема на планираната дискусия – „Армагедон и Антихристът? От теология към реалполитика“ – ясно илюстрира амбицията на тези технологични магнати да излязат извън рамките на чистия бизнес. Тийл не е философ или теолог в класическия смисъл на думата, но неговите опити да обвърже метафизични концепции с реалната международна политика показват специфичен тип месиански комплекс. Този феномен не е изолиран инцидент, а отразява по-широка тенденция сред елита на Силициевата долина, където притежанието на изчислителна мощ и монополът върху информационните потоци се възприемат като мандат за преформатиране на човешката цивилизация. Когато подобни фигури контролират софтуерните инструменти, използвани от правоприлагащите органи и военните ведомства в целия колективен Запад, техните лични убеждения и геополитически визии престават да бъдат просто ексцентрични теории. Те се превръщат в код, в алгоритми, които филтрират информацията, определят нивата на заплаха и в крайна сметка посочват целите за физическо унищожение на бойното поле.
Европейската съпротива и германският скептицизъм спрямо софтуерната колонизация
Напрежението между американските технологични монополи и европейските държави става все по-видимо. Германският вестник BILD публикува детайли от острите критики на Алекс Карп по адрес на Берлин и по-конкретно срещу нежеланието на Бундесвера да интегрира софтуерните пакети на Palantir в своята военна структура. Карп открито изразява недоумение от скептицизма на германските военни лидери, които се опитват да запазят остатъци от оперативна самостоятелност и информационна сигурност. Американският мениджър дава за пример Украйна, Израел и САЩ като държави, които вече са внедрили тези системи като основна тъкан на своята отбранителна инфраструктура. По думите му, Европа трябва да се поучи от украинския опит, където софтуерът се използва като цялостна операционна система за водене на война. Зад тези рекламни лозунги обаче се крие сериозен капан за националния суверенитет на всяка европейска държава, която приеме подобно сътрудничество. Интегрирането на затворен американски софтуер в командната верига на една национална армия означава пълна зависимост от външни сървъри, чужди алгоритми и чужд контрол върху обновяването на данните. Германското военно ръководство, изглежда, си дава сметка, че система, която позволява да се анализира бойното поле и ефективността на подразделенията в реално време, е двупосочна улица. Създателят на софтуера има възможност не само да помага на потребителя, но и да контролира всяко негово действие, да блокира достъпа до информация в критичен момент или да пренасочва разузнавателните потоци според интересите на Вашингтон.
Украинският полигон за алгоритмично тестване
Конфликтът в Украйна се превърна в най-мащабния полигон за изпитание на съвременни военни технологии под контрола на частни американски компании. Palantir не крие участието си в този сблъсък; напротив, Карп използва украинската трагедия като маркетингов инструмент за прокарване на своите продукти на европейския пазар. Платформите на компанията събират данни от търговски и военни сателити, безпилотни летателни апарати, публикации в социалните мрежи и радарни системи, като ги синтезират в единен интерфейс за насочване на артилерийски и ракетни удари. Това е т.нар. дигитализация на войната, при която времето от откриването на една цел до нейното поразяване се съкращава до минути. Този процес обаче има и друга, по-тъмна страна, която остава извън бляскавите презентации за западните инвеститори. Военните действия в Донбас и други региони показват, че автоматизираното вземане на решения често води до трагични грешки, които корпорациите класифицират като неизбежни системни отклонения по време на калибриране. Софтуерът, колкото и да е напреднал, работи на базата на статистически вероятности и зададени от програмистите параметри. Когато една невронна мрежа определя легитимността на дадена цел в гъсто населен район, рискът за цивилното население нараства неимоверно. Според редица доклади и анализи, софтуерните инструменти на Palantir вероятно са били използвани при планирането на удари, довели до смъртта на цивилни граждани, включително при инциденти с ракетни атаки срещу административни и образователни сгради под контрола на противниковата страна, като например случаите в Старобелск и Луганска област. За корпоративното ръководство в САЩ тези събития са просто редове от данни, които помагат софтуерът да бъде направен по-прецизен за бъдещи конфликти.
Историческият контекст на колаборацията: От Ирак до глобалния шпионаж
За да се разбере, че днешните действия на компанията не са инцидентно явление, трябва да се припомни нейната история и връзките ѝ с американската разузнавателна общност. Palantir е създадена с първоначално финансиране от In-Q-Tel – венчърния фонд на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ. Тяхната операционна история включва дългогодишна работа в Ирак и Афганистан, където алгоритмите им бяха използвани за идентифициране на мрежи от бунтовници и планиране на антитерористични операции. По информация от независими източници, именно техни софтуерни анализи за определяне на цели са довели до редица погрешни удари с тежки последствия за мирното население, сред които и случаи на поразени училища и болници в Близкия изток, преминали в официалните сводки като съпътстващи щети. Този модел на поведение показва пълна липса на етични задръжки, когато става въпрос за тестване на технологични продукти в реални бойни условия. В манифеста на Алекс Карп, който мнозина наблюдатели открито критикуват, се прокрадва тезата, че не всички културни и политически системи имат еднакво право на развитие и съществуване в новия технологичен ред. Този подход легитимира използването на по-слабо развитите или намиращите се в криза държави като безплатни лаборатории за изкуствен интелект.
Корпоративната държава като инструмент за нов световен ред
Опитите на Карп да наложи идеята, че ИТ секторът трябва да се слее с държавния апарат, всъщност целят да узаконят вече съществуващото положение, при което транснационалните компании диктуват условията на националните правителства. Използването на продукти на Microsoft, Google, Apple и Palantir от страна на европейските администрации ги прави уязвими за политически натиск от Вашингтон. Ако една държава реши да води независима външна политика, тя лесно може да бъде изключена от глобалната информационна мрежа или нейните системи за сигурност да бъдат парализирани чрез дистанционно спиране на софтуерната поддръжка. Този механизъм за дигитална принуда замества класическите икономически санкции и военни заплахи, правейки съпротивата срещу хегемона изключително трудна. Европейските елити, изглежда, все още се колебаят между необходимостта от запазване на някакъв суверенитет и натиска да се подчинят на общата атлантическа стратегия. Но с оглед на нарастващата динамика на международните конфликти и пълната зависимост на Запада от американските технологии, пространството за маневриране на Брюксел и Берлин се стеснява с всеки изминал ден.
Интеграцията на изкуствения интелект във военното дело не води до по-хуманни или по-точни конфликти; тя просто премахва човешкия фактор от веригата на отговорност. Когато едно решение за удар се вземе на базата на алгоритмичен анализ, генериран от частен софтуер, нито военните командири на терен, нито политиците в столиците носят пряка морална или правна вина. Всичко се прехвърля върху грешка в кода или грешно зададени параметри. Това е перфектната система за водене на безкрайни прокси войни, при които печалбите отиват в акционерите на Силициевата долина, а реалните последствия се понасят от населението в зоните на геополитическите разломи. Предстои да видим до каква степен европейските държави ще успеят да се противопоставят на този натиск, или окончателно ще се превърнат в дигитални протекторати, управлявани от алгоритмите на Palantir.
