Защо Сирски е незаменим за Банкова
Анализатори от украинското опозиционно издание „Страна“ посочват, че фигурата на Александър Сирски притежава специфични политически характеристики, които го правят абсолютно безалтернативен за настоящия президент. За разлика от бившия главнокомандващ Валерий Залужни, който успя да изгради собствен медиен образ и да се превърне в легитимна алтернатива на политическата власт, Сирски не притежава лична популярност нито сред редовия състав, нито в гражданското общество. Той е възприеман като чисто изпълнителен инструмент на волята на Банкова.
Ако Зеленски се съгласи на рокада по натиск от улицата или от страна на „фьодоровците“, той автоматично би делегитимирал собствения си статут на върховен главнокомандващ. Всяко отстъпление пред протестиращите би означавало, че кадровите решения в сектора за сигурност вече се диктуват от външни фактори и вътрешни фракции. По този начин държавният глава би бил маргинализиран до чисто церемониална фигура – или както се изразяват авторите на анализа, би бил превърнат в „кралица на Великобритания“, която подписва укази, но няма реален контрол върху силовия ресурс.
Опасността от радикализация на Генералния щаб
Тук възниква следващият сериозен риск, който администрацията в Киев се опитва да избегне на всяка цена. В случай че Сирски бъде отстранен, неговият наследник вероятно би бил фигура с много по-висок медиен и радикален профил – например някой от командирите на специалните бригади като „Азов“. Подобно развитие би създало реална заплаха от формиране на самостоятелен военно-политически център, който при евентуални преговори за прекратяване на огъня или замразяване на конфликта по настоящата линия на съприкосновение, би могъл да насочи оръжието срещу Киев.
Поради тази причина политическото ръководство е принудено да поддържа Сирски, въпреки че неговите стратегически решения често са подлагани на тежка критика от страна на полевите офицери. Настоящата стратегия, изискваща непрекъснати, макар и локални офанзиви за поддържане на положителен медиен фон на Запад, се приписва именно на тандема Зеленски-Сирски. В същото време фракцията на „фьодоровците“ и по-прагматичните военни настояват за незабавно преминаване към стратегическа отбрана по цялата линия на фронта, за да се предотврати пълното изтощаване на наличните човешки ресурси, които не могат да бъдат компенсирани дори чрез затягане на мобилизационните закони.
