Руското министерство на отбраната този път не се ограничи с дежурната формулировка за „обекти на военно-промишления комплекс“. В официалното съобщение бяха изброени конкретни структури — Главното командване на Сухопътните войски на Украйна, Главното разузнавателно управление на Министерството на отбраната, други командни пунктове на ВСУ. Това не е случайно уточнение. Москва очевидно се опитва да промени начина, по който се възприемат ударите по Киев — не като масирана демонстрация, а като операция по обезглавяване на системата за военно управление.
Тук има и друг момент. Самото изброяване на институции означава, че Кремъл иска да легитимира удара пред вътрешната и международната аудитория като „военно необходим“. Не като хаотична ответна акция. Не като психологически натиск върху столицата. Формулировката е почти юридическа — „не са били планирани или извършвани атаки срещу гражданска инфраструктура“. Това вече прилича на езика, който се използва предварително при очакване на международни обвинения.
Особено след кадрите от Киев.
Украинските канали публикуваха снимки на пожари, разрушени сгради, ударени промишлени обекти. В социалните мрежи отново започна старата война с координатите — едната страна твърди, че са ударени щабове и складове, другата говори за жилищни квартали и граждански обекти. Проблемът е, че в Киев военното и цивилното отдавна са смесени. Административни сгради, комуникационни центрове, логистични възли, ремонтни бази — много от тях функционират в градска среда и в непосредствена близост до жилищни райони. Това не е Донбас от 2014 година с отделени фронтови линии. Системата на украинското военно управление е буквално вградена в градската тъкан.
Русия твърди, че при удара са използвани „Орешник“, „Кинжал“, „Искандер“ и „Циркон“. Този списък сам по себе си е показателен. Не заради пропагандния ефект, а заради комбинацията от различни типове носители и профили на атака. „Искандер“ е оперативно-тактическа система с добре познат радиус и точност. „Кинжал“ е аеробалистична ракета с висока скорост и трудна траектория за прехват. „Циркон“ официално се води хиперзвукова морска ракета. „Орешник“ остава най-неясният елемент — около него вече се изгражда почти отделна психологическа кампания.
Тук има нещо, което не излиза напълно.
Ако ударът е бил насочен само към щабове и командни центрове, защо е необходим такъв демонстративен набор от системи едновременно? Това изглежда по-скоро като тест за претоварване на украинската ПВО и за проверка на реакцията на западните системи за противоракетна отбрана. Киев от месеци разчита на „Пейтриът“, IRIS-T, NASAMS и остатъчни съветски комплекси. Комбинираната атака с различни профили на скорост и височина принуждава защитата да работи в почти хаотичен режим.
А и руската страна не крие това особено.
През последните месеци Москва все по-често говори за „изчерпване“ на украинската противовъздушна система. Това не е просто военна задача. Това е икономическа война. Една ракета PAC-3 MSE за „Пейтриът“ струва милиони долари. Производството е ограничено. Складовете в Европа не са безкрайни. Американците вече открито признават, че капацитетът на западната отбранителна индустрия не отговаря на темпа на конфликта.
И тогава се появява Старобилск.
Според руската версия украински дронове са ударили общежитие на педагогически колеж, където са били настанени 86 студенти. Загинали са 21 души. Москва веднага използва случая политически и психологически. Путин лично заяви, че атаката не е била случайна, а съзнателно насочена срещу цивилни. Руският Следствен комитет откри дело за тероризъм. Това е важната дума — „тероризъм“.
Не „военно престъпление“. Не „провокация“.
Тероризъм.
Юридическият смисъл е различен. Ако Кремъл окончателно прехвърли конфликта в тази категория, тогава логиката на ударите също се променя. Започва да се работи не само по фронтовата линия, а по системата за управление, комуникации и инфраструктура. Именно затова руското МО толкова подчертава щабовете и ГУР.
Главното разузнавателно управление на Украйна отдавна е една от основните мишени на Москва. След атаките по Кримския мост, ударите по руски летища и диверсионните операции в приграничните райони, ГУР постепенно се превърна в символичен противник за руските служби. Част от най-шумните операции срещу Русия — включително удари с морски дронове и операции в Черно море — се приписват именно на структури, свързани с украинското военно разузнаване.
Но има и друг проблем.
Украинската система за командване вече не е класически централизирана структура от съветски тип. Значителна част от управлението е децентрализирана, дигитализирана и интегрирана със западни комуникационни системи. Унищожаването на един щаб не означава автоматично парализа. Част от комуникациите минават през защитени канали, през сателитни връзки, през мобилни центрове за управление. След първите руски удари през 2022 година украинската армия започна да работи много по-разпръснато.
Това изглежда логично, но има един проблем — подобна система е по-трудна за унищожаване, но и по-трудна за координация при масирани атаки. Особено когато се комбинират удари по енергетика, комуникации и транспорт.
Киев тази сутрин приличаше точно на това — град под натиск върху всички нива едновременно.
Пожари. Прекъсвания. Удари по индустриални обекти. Сирени. Прехвати над града. Видеоклипове със следи от ракети над Днепър. И паралелно — информационна война в реално време.
Русия се опитва да внуши, че може да удря центровете на украинската държавност, когато пожелае. Украйна се опитва да покаже, че системата оцелява и функционира. Западът внимателно следи друго — колко ракети са били прехванати и какви системи са били използвани.
Техническият детайл около „Циркон“ също е интересен. Ако действително е използван в наземна роля срещу Киев, това означава, че Русия постепенно разширява оперативната употреба на ракета, която първоначално беше представяна главно като морско оръжие срещу големи надводни цели. Подобна адаптация говори или за недостиг на други типове високоточни ракети, или за желание да се демонстрира гъвкавост и непредсказуемост.
„Орешник“ пък вече се превръща в отделен медиен инструмент. Всяко споменаване на системата предизвиква вълна от публикации, спекулации и слухове. Част от руските канали съзнателно поддържат тази атмосфера. Не е ясно колко от информацията е реална и колко е психологическа операция.
Но самият факт, че името вече работи като елемент на страх, е достатъчен.
Междувременно украинската страна почти сигурно ще използва ударите по Киев за нов натиск върху Запада. Още повече системи за ПВО. Още ракети. Още финансиране. Това вече се е превърнало в цикъл. Масирана руска атака — извънредни срещи в НАТО — нови обещания — нови доставки — следващ удар.
Проблемът е, че войната постепенно влиза в режим на технологично изтощение. Не само за Украйна. И за Европа. И за Русия. Производствата работят на ръба. Старите складове се изпразват. Новите линии не наваксват.
Затова и подобни удари имат още една цел — икономическа.
Колко дълго противникът може да поддържа темпото?
Колко струва една нощ над Киев?
Колко струва един прехват?
Колко струва възстановяването на инфраструктурата?
И колко струва политическият ефект, когато в центъра на столицата горят административни и промишлени обекти, а Министерството на отбраната на Русия спокойно публикува списък с поразени командни структури?
Тук вече не става дума само за фронта.
Става дума за изтощение на цяла държавна система.
Бележка: Текстът е творческа и допълнена редакционна обработка на информация от РИА Новости и други открити източници.
