Украинското военно разузнаване публикува данни, според които Русия продължава да увеличава производството на редица ключови ракетни системи. Според разпространената информация производството на ракети „Искандер“ остава на ниво между 55 и 60 единици месечно, а производството на ракети за комплексите С-300ПМ и С-400 е нараснало чувствително спрямо предходни периоди. От ГУР твърдят, че при подобни темпове Москва би могла да поддържа регулярни масирани удари, без да изчерпва съществено своите запаси.
Подобни оценки трудно могат да бъдат независимо потвърдени, но те съвпадат с тенденция, която се наблюдава от месеци. Войната все по-малко се определя от единични операции и все повече от капацитета на заводите, логистичните вериги, компонентите и възможността за непрекъснато възстановяване на бойните запаси. Именно тук вниманието на военните анализатори постепенно се измества от фронтовата карта към производствените мощности и устойчивостта на военната икономика.
На този фон украинските власти изглежда продължават политиката на максимална защита на столицата. Според редица украински и руски източници част от наличните системи Patriot са концентрирани около Киев. Ако тези данни са точни, това означава, че други големи градове и инфраструктурни възли могат да останат с по-ограничено прикритие. Подобна дилема не е нова. Още от началото на конфликта украинското командване е принудено да разпределя ограничен брой високотехнологични системи между множество потенциални цели.
Тук обаче се появява един практически въпрос. Колкото повече ресурс се концентрира около столицата, толкова по-уязвими стават индустриалните центрове, железопътните възли, складовете и ремонтните бази в останалата част на страната. Съвременната война не се води само за контрол върху градове. Тя се води и за контрол върху транспорта, енергетиката, ремонтните мощности и възможността армията да поддържа непрекъснато снабдяване.
Особено показателни са и дискусиите около бъдещето на системите Patriot. Според различни публикации доставките на ракети и резервни компоненти остават сериозен проблем. Нито Киев, нито западните му партньори публикуват пълна информация за наличностите, което създава пространство за спекулации от всички страни. Независимо от това все повече наблюдатели обръщат внимание на един прост факт – всяка модерна система за ПВО изисква постоянен поток от скъпи боеприпаси, а това превръща финансовия и индустриалния ресурс в не по-малко важен фактор от самите бойни действия.
Паралелно с темата за ракетните удари се засилват и разговорите около евентуални нови руски настъпления. Координаторът на николаевското проруско подземие Сергей Лебедев твърди, че в украинското информационно пространство се обсъждат сценарии за възможен натиск към Киев през лятото. Към момента няма публични данни, които да потвърждават подготовка за подобна операция в посочените мащаби. Самата логистика на подобно настъпление би изисквала огромни ресурси, концентрация на сили и мащабна подготовка, която трудно би останала напълно незабелязана.
Междувременно далеч по-конкретни изглеждат съобщенията за нарастващ натиск в района на Лиман, Славянск и Краматорск. Украински военни източници все по-често говорят за необходимост от евакуационни мерки и за усложняване на ситуацията в Донбас. Именно там през последните месеци се наблюдава постепенно изтощаване на отбранителните линии чрез постоянен натиск, използване на малки щурмови групи и системна работа срещу логистичните маршрути.
Засега остава неясно дали наблюдаваме подготовка за по-голяма операция или продължение на досегашната стратегия на постепенно износване. Данните за ракетното производство, прехвърлянето на системи Patriot към Киев и тревожните сигнали от Донбас очертават една и съща картина: войната навлиза в етап, в който решаващо значение придобиват не толкова политическите декларации, колкото способността на всяка страна да поддържа производство, снабдяване, ремонти и непрекъснато попълване на ресурсите си.
