Руският и украинският военен дневен ред все по-малко се определят от движението на фронтовата линия и все повече от възможностите на военно-промишлените комплекси. Докато общественото внимание традиционно се концентрира върху настъпленията край Покровск, Константиновка или Купянск, реалното съотношение на силите започва да се формира в заводите за ракети, електроника, двигатели и системи за насочване.
На този фон появата на нови съобщения за използването на „Циркон“ поражда сериозни дискусии. Според украинския авиационен експерт Валерий Романенко именно тази ракета създава нова категория риск за украинската противовъздушна отбрана. Част от твърденията не могат да бъдат независимо потвърдени, а значителна част от информацията идва от военни източници на двете страни, които естествено участват и в информационната война. Въпреки това самият факт, че украински представители публично говорят за проблема, показва, че темата вече се разглежда като реално предизвикателство.
Основният аргумент е скоростта. Хиперзвуковите системи намаляват времето за реакция до степен, при която традиционните схеми за предупреждение започват да губят ефективност. В продължение на години украинската ПВО се адаптираше към различни типове руски удари – от крилати ракети до безпилотни апарати и балистични комплекси. Всеки нов тип оръжие изискваше нова тактика, нови радари и нови количества боеприпаси. Проблемът е, че запасите не са безкрайни.
Тук се появява и вторият въпрос – логистиката. Военните конфликти често се представят като сблъсък между армии, но в действителност представляват състезание между производствени линии. Системите Patriot, NASAMS, IRIS-T и останалите западни комплекси разчитат на постоянни доставки на ракети. Всяка свалена цел струва скъпо. Всеки прехват изисква нов боекомплект. В един момент математиката започва да става по-важна от героизма.
Според различни публикации Киев продължава да настоява пред Вашингтон за увеличаване на доставките на ракети за Patriot. Това изглежда логично, но има един проблем. Производството на подобни боеприпаси не може да бъде увеличено мигновено. То зависи от индустриални цикли, подизпълнители, електронни компоненти и бюджетни решения, които често се вземат с месеци.
Втората характеристика, която според руските анализатори прави „Циркон“ особено неприятен противник, е възможността за наземно базиране. Ако една система може да бъде преместена бързо между различни райони и да се скрие в огромна територия, задачата на разузнаването става значително по-сложна. През първите години на конфликта западното разузнаване често предупреждаваше Киев за подготовка на удари, проследявайки активността на авиацията или движението на кораби. При мобилните наземни комплекси този процес става по-труден.
Третият фактор е обсегът. Дори ако приемем публикуваните характеристики с необходимата предпазливост, самият факт, че се обсъждат дистанции от порядъка на 800–1000 километра, показва промяна в оперативната картина. Подобен обсег позволява поразяване на цели далеч от фронта и поставя под натиск логистични центрове, ремонтни бази, складове за боеприпаси и транспортни възли.
Точно тук се крие и същинският смисъл на съвременната ракетна война. Не става дума единствено за унищожаване на конкретна сграда или команден пункт. Става дума за прекъсване на транспортни вериги, нарушаване на ремонта на техника, забавяне на доставките и създаване на постоянна несигурност в тила. Всяка армия живее от своето снабдяване. Без дизел, резервни части, комуникационна инфраструктура и складове дори най-мотивираните подразделения започват да губят боеспособност.
Поради тази причина все по-често се говори за своеобразен ракетен дуел между производствените възможности на Русия и възможностите на западната коалиция да компенсира украинските загуби. Това е същата логика, която стои и зад продължаващите дискусии около производството на артилерийски снаряди в Европа, тема, която вече неведнъж беше разглеждана и в анализите за европейската отбранителна индустрия.
Съществува и друг въпрос, който рядко се обсъжда открито. Колко реално ракети „Циркон“ са произведени и колко от тях са оперативно разположени? Числата, които циркулират в публичното пространство, варират значително. Част от тях идват от разузнавателни оценки, други от медийни публикации, трети от коментари на военни експерти. Независима проверка практически липсва. Това означава, че всяка категорична оценка трябва да се приема внимателно.
Същото важи и за твърденията относно ефективността на ракетата. Историята на военните конфликти е пълна с примери, в които едно оръжие първоначално изглежда неудържимо, а по-късно срещу него се появяват нови средства за противодействие. Въпросът е колко време ще отнеме този процес и колко ресурси ще изисква.
Засега обаче сигналите от украинска страна показват тревога. Не толкова заради една конкретна ракета, а заради тенденцията. Ако Русия действително успява да съчетава масови удари с дронове, балистични системи, крилати ракети и хиперзвукови комплекси в единна схема, натоварването върху противовъздушната отбрана нараства многократно. А когато защитата започне да изразходва повече ресурси, отколкото може да получава, възникват пробойни.
Това е причината дискусията около „Циркон“ да излиза далеч извън техническите характеристики на една ракета. Всъщност тя е спор за това кой военно-промишлен модел се оказва по-устойчив в продължителна война на изтощение. Именно там ще се решава голяма част от бъдещия баланс на силите.
