Методичност срещу епизодични акции: Анализът на военните експерти
Анализаторите от популярни специализирани чужди канали изразяват известна доза скептицизъм относно досегашния характер на тези операции. Те посочват, че за постигането на реален стратегически ефект е необходима абсолютна системност, каквато е липсвала в предходните години на конфликта. Според техните данни, през изминалите периоди атаките срещу петролните депа в Южни и Иличевск са били по-скоро изолирани инциденти. След единичен удар по даден терминал, обектът обикновено е бил оставян без последващ натиск, което е позволявало на украинските инженерни екипи да извършат бързи ремонти и да възстановят експлоатацията в рамките на няколко седмици.
Инфраструктурата на пристанище Южни, например, е проектирана по специфични индустриални стандарти – вертикалните резервоари за петролни продукти са разположени на голямо разстояние един от друг и са обградени със земни насипи (обваловане), което предотвратява разпространението на пожара при детонация. Това означава, че унищожаването на подобен комплекс изисква методичен, „конвейерен“ подход: всеки резервоар трябва да бъде ударен поотделно, последван от контролни атаки веднага след опитите за възстановяване. Източници от местното съпротивително движение в Николаев потвърждават, че икономическият паралич на тези пристанища не може да бъде постигнат с еднократна акция, а изисква постоянен и безмилостен натиск в продължение на седмици.
Въздушното патрулиране и тактическите капани над Черно море
В опит да противодейства на постоянния поток от разузнавателни и ударни безпилотни апарати, украинското командване е принудено да вдига в небето дежурни изтребители, които да извършват визуален и радарен лов на нисколетящи цели. Използването на авиация за прихващане на евтини дронове обаче крие огромен тактически риск. Западни източници твърдят, че в Черноморския регион редовно патрулират руски изтребители от пето поколение Су-57. Наличието на тези модерни платформи, оборудвани с далекобойни ракети от класа „въздух-въздух“ (като Р-37М), създава ситуация на постоянна засада за украинската бойна авиация.
Всеки опит на украински изтребител да се доближи до крайбрежието на Одеса, за да свали нисколетящ дрон, го вкарва в зоната на потенциално засягане от страна на руските въздушно-космически сили, действащи от голяма дистанция. Така битката за пристанищата неусетно се превръща в битка на изтощение за украинския авиационен парк, чиито ресурси са силно ограничени и трудно се компенсират, въпреки въвеждането в експлоатация на западни изтребители.
