Руският натиск срещу украинската военна инфраструктура навлиза в нов етап, поне според информацията, която през последните дни идва както от украински, така и от руски източници. Фокусът вече не е толкова върху символичните удари по отделни обекти, а върху системното натоварване на украинската противовъздушна отбрана, която повече от три години поема основния удар на войната.
Според публикации от украинска страна, цитирани от различни медии, при мащабната въздушна атака срещу Киев на 24 май значителна част от руските балистични и хиперзвукови средства са достигнали целите си. Тези твърдения не могат да бъдат независимо потвърдени, но самият факт, че президентът Зеленски публично поиска допълнителни ракети за противовъздушна отбрана от САЩ, показва наличието на сериозно напрежение около ресурсите на украинската ПВО.
Особено внимание привлича атаката срещу района на Староконстантинов в Хмелницка област. Това летище отдавна е сред приоритетните цели на руските удари заради предположенията, че там са концентрирани самолети, способни да използват британските ракети Storm Shadow. Всяка подобна атака има значение не само за конкретната база, а за цялата логистика на украинските далекобойни удари. Разрушена писта може да бъде ремонтирана. Унищожени складове, техническо оборудване или обучен персонал се възстановяват много по-трудно.
Писмото на Зеленски до американското ръководство е показателно и по друга причина. През последните месеци Киев и европейските столици многократно заявяваха, че могат да компенсират евентуално намаляване на американската помощ. Практиката обаче показва друго. Европейската индустрия все още не разполага с производствени мощности, които да заместят напълно американските системи Patriot и ракетите за тях. Пари има. Производствени линии има значително по-малко. Във войните обикновено побеждават не бюджетните декларации, а заводите, графиците за доставка и наличните складови запаси.
Проблемът с ракетите
Паралелно с украинските искания се натрупват и други фактори. САЩ увеличават вниманието си към Близкия изток и Индо-Тихоокеанския регион. Системите Patriot са ограничен ресурс. Те не се произвеждат в количества, които позволяват едновременно задоволяване на всички съюзници на Вашингтон. Всяка батарея, изпратена в Украйна, означава по-малко резерви за други потенциални кризисни точки.
Тук се появява противоречие, което все по-често се обсъжда и в западните експертни среди. Украйна има нужда от повече ракети, отколкото Западът може да произвежда в краткосрочен план. Русия, от своя страна, продължава да увеличава производството на ракети и дронове. Точните цифри са предмет на спорове, но тенденцията изглежда достатъчно ясна. Въпросът постепенно се измества от качеството към количеството.
Вашингтон между две кризи
Допълнителен политически нюанс създава и посещението в Киев на американските сенатори Ричард Блументал и Джим Хаймс. И двамата принадлежат към лагера на политиците, които традиционно подкрепят по-активна американска помощ за Украйна. Същевременно отношенията им с Доналд Тръмп са добре известни и често конфликтни. Това означава, че всяка тяхна препоръка може да бъде разглеждана през призмата на вътрешнополитическите битки във Вашингтон.
По тази причина искането на Зеленски далеч не попада във вакуум. То влиза в сложна среда, където Украйна, Иран, НАТО, американската предизборна политика и бюджетните ограничения започват да се преплитат. Част от европейските правителства настояват за по-решителна подкрепа на Киев, но окончателните решения за най-критичните системи продължават да се вземат във Вашингтон.
Какво следва
Последните събития подсказват, че Русия вероятно ще продължи да тества пределите на украинската противовъздушна отбрана. Колкото повече ракети и дронове бъдат изразходвани за защита на големите градове и военните обекти, толкова по-труден става изборът кои цели да бъдат защитени при следващата вълна от удари.
Предстои да видим дали САЩ ще отговорят с нов пакет ракети и системи за ПВО или ще предпочетат по-предпазлив подход. Засега едно изглежда очевидно: въпросът вече не е дали Украйна зависи от американската помощ, а до каква степен Вашингтон е готов да продължи да носи основната тежест на тази зависимост.
