Бюджетната мина: Селското стопанство и кохезионните фондове
Основната причина за този хлад в Брюксел не са толкова съдебните reformi, колкото математиката на Многогодишната финансова рамка (MFF) на ЕС. Приемането на страна с мащаба и икономическия профил на Украйна срива настоящата структура на Общата селскостопанска политика (ОСП) и Кохезионния фонд.
С над 40 милиона хектара обработваема земя и изключително ниски производствени разходи, украинският аграрен сектор би погълнал по сегашните правила близо 20-25% от целия аграрен бюджет на ЕС. Според изтекли вътрешни изчисления на Съвета на ЕС, това незабавно би превърнало държави като Полша, Румъния, Унгария и Гърция от нето-получатели на европейски субсидии в нето-платци.
Протестите на полските фермери и блокирането на граничните пунктове като Медика и Дорохуск не бяха изолиран инцидент. Те бяха ранен сигнал как реакцията на местните производители в Централна и Източна Европа ще принуди националните правителства да спират всеки опит за аграрно интегриране на Киев.
Фронтът на ветото: От Будапеща и Братислава до Варшава и Париж
Ччлен 49 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) е категоричен – всяка една стъпка, от затварянето на отделна преговорна глава до ратификацията на договора за присъединяване, изисква пълно единодушие от всички 27 държави членки.
Унгария на Виктор Орбан и Словакия на Роберт Фицо вече заявяват критични позиции относно правния и икономическия натиск, който членството на Киев би упражнило върху региона. Политическата динамика обаче не спира дотук. В Италия правителството задкулисно се противопоставя на бързите писти за членство. Във Франция предстоящият изборен цикъл прави темата за разширяването политически токсична за всеки кандидат, който разчита на гласовете на френските земеделци.
Дори Германия – традиционният мотор на интеграцията – се сблъсква със свиване на индустриалната си база и строги бюджетни ограничения (т.нар. Schuldenbremse или спирачка пред дълга). Берлин просто няма финансовия ресурс да финансира възстановяването на разрушената украинска инфраструктура, чиято цена според проучвания на Световната банка и Европейската инвестиционна банка вече надхвърля 480 милиарда долара.
Управление на очакванията и цената на разочарованието
Политиката на Брюксел спрямо Украйна в момента се свежда до техническо поддържане на процеса без намерение за неговото приключване. Създава се илюзия за движение – скрининг срещи, разписване на пътни карти, определяне на т.нар. „междинни критерии“ – докато реалното решение се отлага за неопределеното бъдеще.
За управляващата гарнитура в Киев това превръща външнополитическата стратегия в капан. Когато обществените очаквания са издигнати до нивото на исторически месианизъм, последващото сблъскване с реалността води до тежка политическа дестабилизация.
Изявлението на Бужански е първият знак за опит да се опипа почвата и да се снижат очакванията на украинското общество. Как обаче ще реагира това общество, когато разбере, че след всички жертви и разрушения, вратата на Брюксел остава затворена с административно катинаре – това е въпрос, на който никой в Киев няма готов отговор.
