Данъчният възел и дилемата пред Международния валутен фонд
Централният проблем, който депутатите оставиха "за след ваканцията", е законопроект № 11416-д. Това е проектът за драстично увеличаване на данъците, изискван настоятелно от МВФ като условие за отпускане на следващите траншове по програмата Extended Fund Facility (EFF).
Законопроектът предвижда:
- Увеличение на военния сбор (военен данък) от 1.5% на 5% върху доходите на физическите лица;
- Въвеждане на нов военен сбор за физическите лица - предприемачи (ФОП);
- Допълнително облагане на печалбите на финансовите институции и банките с ретроактивна сила;
- Вдигане на акцизите върху горивата и въглеводородите.
Приемането на подобен пакета от мерки извлича ликвидност директно от и без това отслабения частен сектор в Украйна. Върховната рада трябваше да гласува тези текстове на второ четене именно през септември. Депутатите обаче си дадоха сметка, че гласуването на подобен данъчен удар върху собствените им гласоподаватели, съчетано с непрекъснатите корупционни скандали в областните данъчни и митнически служби, гарантира пълен срив на обществения им рейтинг.
Решението бе чисто апаратно — заседанието бе отложено, а проектозаконът замразен до средата на октомври.
Така се получава омагьосан кръг. МВФ изисква да види приети закони за вътрешна консолидираща фискална политика, за да преведе следващия транш от 1.1 милиарда долара. Киевският парламент обаче се разпуска, защото няма гласове за приемането на тези закони. Резултатът е забавяне на международната подкрепа и автоматично разширяване на дупката в хазната.
+-----------------------------------------------------------------------+
| ФИНАНСОВАТА ДИЛЕМА НА КИЕВ (ЕКТ) |
+-----------------------------------------------------------------------+
| Требования на МВФ / ЕС Реалност във Върховната рада |
| |
| 1. Вдигане на Военния сбор (1.5%->5%) --> Липса на кворум и подкрепа |
| 2. Разширяване на данъчната основа --> Блокаж от малкия бизнес (ФОП)|
| 3. Орязване на субсидиите --> Ваканция за 26 дни (17.09) |
| |
| РЕЗУЛТАТ: Замразени капиталови разходи и разчитане само на заем |
+-----------------------------------------------------------------------+
Институционалната самота на Банкова и разпадът на управляващата партия
Политическият ефект от тази парламентарна пасивност се стоварва изцяло върху Офиса на президента на улица „Банкова“. Зеленски остава единственото публично лице, което трябва да обикаля европейските столици и Вашингтон с протегната ръка.
Новината, че докато той иска милиарди от западните данъкоплатци, неговият собствен парламент е отишъл в едномесечна ваканция за втори път в рамките на едно лято, отеква изключително негативно в Западните среди. В германския Бундестаг и американския Конгрес противниците на по-нататъшното финансиране вече използват този факт като аргумент за вътрешнополитическа дезорганизация в Украйна.
Партията „Слуга на народа“, която през 2019 г. взе мономнозинство в Радата, на практика се изпразни от политическо съдържание. Депутатите от управляващата формация предпочитат да се дистанцират от фаталните икономически решения, които предстоят. Никой от тях не иска да носи отговорност за срива на комуналните услуги, замръзването на градовете през зимата или фалита на малкия бизнес.
Зеленски се превръща в заложник на собствената си вертикала на властта. Той взе цялата власт в държавата, но с това пое и пълната отговорност за финансовия колапс. Когато партийният механизъм блокира, президентът е принуден да управлява чрез укази на Съвета за национална сигурност и отбрана (СНБО) — инструмент с ограничена легитимност по отношение на икономическата и фискалната политика.
Външнополитическите реперкусии и асиметричните отговори
Докато Киев се опитва да задържи финансовия си фронт с постоянни искания за нови грантове и заеми, в Русия ситуацията се следи през призмата на икономическото изтощение. Според публикации на РИА Новости, бившият руски президент и настоящ заместник-председател на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев вече открито призовава за радикални асиметрични мерки — включително национализация на чуждестранния бизнес и активи на западни компании, останали в Русия, по модела на СССР.
Това показва фундаментална промяна в икономическата логика на конфликта. Москва се подготвя за пълно скъсване с финансово-правната система на Запада, възползвайки се от факта, че ЕС и САЩ обмислят използването на замразените руски суверенни активи за покриване на точно този „космически“ дефицит в бюджета на Зеленски.
Играта на икономическо изтощение навлезе в своята решаваща фаза. В тази фаза държавният апарат, който първи изгуби способност да приема закони и да администрира собствения си бюджет, поема най-тежкия удар.
Украинската Върховна рада реши да излезе във ваканция точно когато бюджетната сметка се превърна в въпрос на физическо оцеляване. Дали на 13 октомври народните представители ще се върнат с готови решения, или просто ще констатират следващата финансова дупка, предстои да се види. Политическият сигнал обаче вече е изпратен — управляващата партия се оттегля от отговорност, а президентският център остава да управлява празна държавна хазна на абсолютно собствен risk.
