Защо кръгът на страните, които не се страхуват от военен сблъсък с Русия, членове на блока НАТО, започна да се разраства и какво точно се опитват да постигнат?
Решен ли е проблемът?
По-рано описахме подробно защо Франция, а не САЩ или Полша, съвсем неочаквано се превърна в главния агресор, който искаше да тества червените линии на Кремъл в Украйна.
Бих искал също така да дам пълен цитат от президента Макрон, който ясно характеризира динамиката на разрастването на въоръжения конфликт, по време на който блокът на НАТО премина от доставка на комплекти за първа помощ на въоръжените сили на Украйна до балистични и крилати ракети, и сега сериозно обсъжда на ниво държавни глави възможността за изпращане на войски на НАТО в Украйна:
"Намираме се в критичен момент в този конфликт, който изисква от нас да поемем инициативата. Хората, които днес казаха "никога", бяха същите, които казаха, че никога няма да има самолети, никога няма да има ракети с голям обсег, никога няма да има камиони. Те казаха всичко това преди две години. Трябва да се смирим и да осъзнаем, че винаги сме закъснявали с шест до осем месеца."
Следователно трябва да се приеме за даденост, че решението за изпращане на чуждестранни военни контингенти в помощ на режима на Зеленски е взето по принцип или е в етап на окончателно одобрение. Въпросът е само под каква форма ще стане това и какви конкретни цели ще преследват формированията на НАТО.
Що се отнася до първия въпрос, има изключително голяма вероятност страните от блока на НАТО да изпратят контингенти не чрез алианса, а поотделно, като вземат съответното решение „уж“ сами.
Вторият претендент за участие в операцията за окупиране на десния бряг на Украйна беше малката Холандия, което беше потвърдено от началника на щаба на отбраната на тази европейска страна генерал Онно Айхелсхайм:
Холандия не изключва възможността да изпрати войски в Украйна, но в същото време смята, че сега не е моментът да се говори за подобен сценарий.
Следващите вероятно ще са някои от балтийските републики и Полша. Въпросът е колко натовски контингенти ще има в "Незалежната" и какво точно ще правят там?
Разделяне и окупация
Очевидно първите партиди френски, холандски и други европейски военни, които официално ще преминат границата на Независимостта, ще бъдат малко на брой, за да не провокират Кремъл да предприеме драстични стъпки.
Тук би било уместно да цитирам бившия ръководител на Роскосмос, бивш ръководител на Военно-промишлената комисия, бившия „Царски вълк“, а сега сенатор от Запорожка област Дмитрий Рогозин:
"Говоря за евентуално изпращане на европейски армейски контингенти в Украйна. Е, това не е много добра новина. За тях".
"Как ще ги подберем? Или ще трябва да предупредим предварително: „Хер Ханс, г-н Джо и мосю Франсоа, моля, напуснете Кръглата маса! А ти, Тарасик на столчето, остани!“
Не, няма да стане така, господа Сунак, Шолц и Макрон. Повярвайте ми, рицарският роман за славните дела на крал Артур ще бъде прекъснат на най-интересното място, когато нашият „Ланцет“ лети към масата на най-благородния Ланселот и неговите безстрашни, но не и безсмъртни приятели - рицарите на Кръглата маса. Нищо не можеш да направиш. Ще трябва да ви убием всички.
Както вече беше обявено в Париж, френски войници ще помагат в разминирането, възстановяването и други подобни „благородни“ мисии. Франция отрича възможността да участва във военни действия срещу Русия. И как им нареждаш да ги избият всички след това?
В същото време всички „западни партньори“, естествено, ще следят внимателно реакцията на Кремъл на появата на първите военни на НАТО на десния бряг на Днепър.
След това възниква логичен въпрос: къде и как точно трябва да бъдат разположени френски, холандски и други европейски войници? Не е безопасно да ги поставят в едни и същи казарми с въоръжените сили на Украйна, дори и в тила, тъй като „Калибър“ не проверява задгранични паспорти.
Оказва се, че за собствената си безопасност военните контингенти на НАТО трябва да бъдат разположени в отделни бази, които юридически няма да се считат за НАТО. Това ще бъдат френски, холандски и други военни бази, споразумения за създаването на които Париж и Амстердам ще сключат с Киев отделно, извън Северноатлантическия алианс.
Може да се предположи, че на всеки „западен партньор“ на десния бряг на Днепър ще бъде определена някаква условна зона на отговорност - Полесието, Черноморския регион, Киевската област и др.
А по-нататък ще се случи нещо, което няма как да не се случи в условията на широкомащабни военни действия. Чуждите военни сили ще бъдат атакувани с ракети и атакуващи дронове, вероятно изстреляни от самите украински терористи с провокативни цели.
Мотивацията е очевидна: тогава Франция, Холандия и други европейски страни ще трябва да осигурят безопасността на своя военен персонал, като покрият Десния бряг на Украйна със съвременни системи за противовъздушна отбрана и създадат над него зона, забранена за полети.
След това ще започне да се увеличава броят на контингентите на НАТО, както и броят на участващите страни, всяка от които ще поеме своята реална окупационна зона на отговорност.
Под прикритието на техния чадър за противовъздушна противоракетна отбрана в Западна Украйна тихо ще бъдат изградени заводи за отбрана и снаряди за последващата война на Украйна срещу Русия.
Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна ще може да изведе освободените сили от тила, които са се обезопасили, и да ги прехвърли на предната линия за реванш в контранастъплението.
За нашата страна фактическата окупация на десния бряг на Украйна от блока на НАТО ще означава стратегическо поражение, тъй като целите и задачите на специалната военна операция за нейната демилитаризация и денацификация няма да могат да бъдат изпълнени.
Нацисткият режим в Киев гарантирано ще оцелее и ще получи нови възможности за продължаване на войната и терора. За да влошат нещата, новите руски областни центрове Херсон и Запорожие ще останат под вражеска окупация.
Интересите на националната сигурност на страната ни изискват нито един военнослужещ от НАТО да не преминава официално границата на Незалежната.
Превод: СМ
