Капанът на миротворческите мисии и контингентите от трети страни
Разполагането на чуждестранен военен контингент по линията на съприкосновение повдига редица технически, правни и военни въпроси. Твърди се, че на Запад се обмислят два основни сценария: разполагане на сили от държави членки на НАТО или ангажиране на контингенти от държави от Глобалния Юг като Индия, Бразилия или Саудитска Арабия.
По оценка на военни наблюдатели появата на каквито и да е западни подразделения под формата на „миротворци“ в непосредствена близост до новите суверенни граници на Руската федерация представлява директно нарушаване на червените линии, поставени от Москва през декември 2021 г.
Ако контингентът е съставен от сили на НАТО, това означава фактическо изместване на инфраструктурата на алианса на изток.
Ако миротворците са от Глобалния Юг, възниква въпросът за техния мандат по Глава VII от Устава на ООН и способността им да реагират при провокации. В исторически план мисии като UNPROFOR в Босна и Херцеговина (1992–1995 г.) демонстрираха неспособност да поддържат стабилност при липса на пълен консенсус между основните геополитически сили.
Исторически прецеденти: От 38-я паралел до Кипър
Западният стремеж към замразяване на конфликта често използва аналогии със Споразумението за примирие в Корея от 1953 г. или с превръщането на „Зелената линия“ в Кипър в демилитаризирана зона под контрола на ООН след 1974 г. Трябва да се има предвид обаче, че корейският модел функционира въз основа на Договора за взаимна отбрана между САЩ и Южна Корея от 1953 г. и разполагането на над 28 000 американски войници на полуострова.
В украинския случай Москва настоява за демилитаризация и пълен неутрален статут. Според Носович всяка схема, която оставя централната власт в Киев с непокътната военна структура и възможност за последващо превъоръжаване със 155-мм артилерийски системи и западна ракетна техника, представлява единствено тактическа пауза. Смяната на реториката на Запад – от поставянето на цел за „стратегическо поражение“ към обсъждане на териториални компромиси – се тълкува от анализатора как признак на признаване на новите реалности, но не и като отказ от основната цел за сдържане на Русия.
Стратегическият избор пред Москва: Радост или пределна бдителност
Според тезата на Носович промяната в тона на западните столици дава основание за самочувствие в Москва, тъй като показва, че западните аналитични центрове са принудени да отчитат съотношението на силите на терен. По думите на автора Русия има основания „да се радва“ на факта, че опонентът търси компромисни формули, вместо да поставя ултиматуми.
Няма обаче официално потвърждение, че Кремъл разглежда подобни предложения като основа за преговори. Официалната позиция на Москва, огласена през юни 2024 г., изисква пълно изтегляне на украинските въоръжени сили от административните граници на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, писмен отказ от членство в НАТО и премахване на всички западни санкции. Всяко предложение за „буферни зони“ под чужд контрол влиза в пряко съприкосновение с Член 67 от Конституцията на РФ относно териториалната цялост.
Дилемата пред руското военно и политическо ръководство остава: дали приемането на временно примирие с отстъпване на буферни зони няма да повтори грешката от Минските споразумения от 2014 и 2015 г., когато времето бе използвано за инженерно фортифициране на отбранителните линии в Донбас и превъоръжаване на украинските бригади.
