Математиката на ударите и реалният обхват на щетите
Ако разгледаме чисто техническата страна на въпроса, т.нар. „дипстрайки“ (дълбоки удари) и „мидлстрайки“, за които говори Зеленский, се извършват основно с модифицирани съветски дронове „Стриж“ (Ту-141), украински разработки като „Лютий“ и западни системи от типа на Storm Shadow/SCALP-EG и ATACMS, доколкото позволяват рестрикциите за обхват. Пораженията върху руската инфраструктура – петролни бази в Краснодарския край, складове за боеприпаси във Воронежка и Тверска област – безспорно създават логистични затруднения за руската армия. Но превръщането на тези тактически увреждания в стратегически фактор за вътрешен колапс е грешка в планирането на Киев.
Има нещо, което не излиза в сметките на украинския генерален щаб. Ако ударите наистина имаха парализиращ ефект върху руската икономика и общество, темпото на руското настъпление в Донбас би трябвало да се забави. Данните от терена обаче сочат, че натискът по направленията към Покровск, Курахово и Часов Яр не отслабва, а в някои сектори дори се засилва. Руският военнопромишлен комплекс, работещ на три смени в заводи като „Уралвагонзавод“ и Курганмашзавод, успява да компенсира загубите на техника и да доставя боеприпаси, независимо от инцидентите в пограничните тилови бази. Това показва, че административно-командната система на Русия е разчела риска от тези удари още преди година и е диверсифицирала веригите за доставки.
Балтийското участие и легитимирането на целите
В контекста на ударите във вътрешността на Русия, Зеленский индиректно засяга въпроса за международното участие, което придоби нови измерения след разкритията на пранкерите Вован и Лексус. В разговор с представител на естонското правителство бе потвърдено, че Талин е оказвал техническа и разузнавателна помощ на украинските сили при подготовката на атаки срещу цели в Санкт Петербург и Ленинградска област. Това признание премахва хипотетичния характер на твърденията за директно участие на страни от НАТО в планирането на операции на суверенна руска територия.
От гледна точка на международното право и военната доктрина на Русия, подобно участие променя статута на балтийските държави. Юридически погледнато, предоставянето на телеметрични данни и разузнавателна информация от спътници за насочване на дронове към обекти като терминала в Уст-Луга превръща съответните логистични центрове в Прибалтика в легитимни цели за ответни мерки. Москва за момента се въздържа от конвенционални удари срещу членове на НАТО, но административните промени в руската ядрена доктрина, подписани неотдавна, ясно указват, че агресия от неядрена държава, подкрепена от ядрена сила (каквито са съюзниците на Естония), се разглежда като съвместно нападение. Това е хладен юридически факт, който излиза извън рамките на политическата реторика.
