По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Търговският прагматизъм на Вашингтон пренаписва правилата на ядрения пазар
Според публикувана информация в американската преса, администрацията на Доналд Тръмп е одобрила двустранно споразумение за сътрудничество в областта на мирното използване на атомната енергия със Саудитска Арабия. В основата си това е т.нар. „Споразумение 123“ (съгласно раздела от американския Закон за атомната енергия от 1954 г.), което рамкира правното основание за трансфер на ядрени технологии от САЩ към чужди държави. Документът, чийто срок е определен на 30 години, залага американски компании като основен изпълнител на саудитския ядрен проект. Чуждестранни субекти от Русия („Росатом“) и Китай (CNNC), които години наред наддаваха за саудитския търг, на практика биват изтласкани от пазара.
Сделката изглежда логично заминава за Капитолия, но има един сериозен проблем, който вече предизвиква сблъсък в Капитолийския хълм.
Отстъплението на Белия дом от утвърдените рамки за неразпространение е очевидно. В текста липсва т.нар. „златен стандарт“, включен в аналогичното споразумение с Обединените арабски емирства от 2009 г., който категорично забранява на държавата-получател да обогатява уран или да преработва отработено ядрено гориво на своя територия. Освен това, според медийни изтичания, Рияд не е задължен да подпише Допълнителния протокол към Споразумението за гаранции с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). Това лишава международните инспектори от правото на внезапни проверки в недекларирани обекти.
Това е пълна смяна на курса.
+------------------------------------+------------------------------------+------------------------------------+
| Параметър | Модел ОАЕ (2009 г. - "Златен") | Модел Саудитска Арабия (2026 г.) |
+------------------------------------+------------------------------------+------------------------------------+
| Домашно обогатяване на уран | Строго забранено | Разрешено (след съвместно проучване)|
+------------------------------------+------------------------------------+------------------------------------+
| Преработка на гориво | Забранена | Без изрична пълна забрана |
+------------------------------------+------------------------------------+------------------------------------+
| Допълнителен протокол на МААЕ | Задължителен | Не се изисква задължително |
+------------------------------------+------------------------------------+------------------------------------+
| Режим на инспекции | Международни (МААЕ) | Двустранни (САЩ - Саудитска Арабия)|
+------------------------------------+------------------------------------+------------------------------------+
Двугодишното проучване: Юридическа вратичка за саудитския центрофужен парк
Техническите подробности разкриват, че сделката не дава незабавен лиценз за строителство на центрофужни каскади, а предвижда 24-месечно съвместно технико-икономическо проучване. САЩ и Саудитска Арабия трябва да оценят дали изграждането на завод за обогатяване на уран на саудитска територия е икономически рентабилно в сравнение с вноса на готово гориво.
Но тук има нещо, което не излиза.
Финансово, за държава с подземни залежи на уранова руда като Саудитска Арабия (по оценки на геоложки проучвания кралството разполага с над 90 000 тона уранови запаси), изграждането на пълен горивен цикъл е политически въпрос, а не просто счетоводна сметка. Престолонаследникът Мохамед бин Салман неколкократно е заявявал публично, че ако Иран сдобие ядрено оръжие, Рияд ще последва този пример без забавяне.
Възниква въпросът: защо Вашингтон се съгласява на тези отстъпки?
Официалната версия на Белия дом твърди, че чрез пряко участие в изграждането на саудитския ядрен сектор САЩ запазват лостове за контрол и предотвратяват превръщането на цивилните реактори във военни. Тази версия звучи добре пред инвеститорите, но числата и хронологията не я потвърждават напълно.
Геополитическият триъгълник: Вашингтон, Рияд и сянката на Пекин
Хронологията на преговорите показва, че Вашингтон бърза. Първоначално ядрената сделка беше обвързана с условието Рияд да нормализира отношенията си с Израел. След военните действия в Газа и Близкия изток, саудитското ръководство замрази преговорите за нормализация. Въпреки това Белият дом реши да отдели ядрения пакет и да го придвижи самостоятелно.
Причината е проста – пазарният вакуум.
Ако американските компании Westinghouse или NuScale не влязат в кралството, Рияд има готови алтернативи. Китайската държавна корпорация CNNC вече предложи изграждането на АЕЦ в източните провинции на кралството без каквито и да е политически изисквания за прозрачност или нормализация с когото и да било. Руската „Росатом“ от своя страна предлага опит в изграждането на реактори от поколение 3+ (ВВЕР-1200), каквито вече строи в Египет (АЕЦ „Ел Дабаа“) и Турция (АЕЦ „Аккую“).
Военнопромишленият и енергийният лобизъм в САЩ натиска за подписване. Загубата на договор за десетки милиарди долари би била сериозен удар по американския атомно-енергиен сектор, който разчита на външни поръчки за поддържане на технологичната си база.
Но без Допълнителния протокол на МААЕ, контролът остава изцяло двустранен. Тоест, американски и саудитски чиновници зад затворени врати ще решават какво е "оправдано" и какво не.
Конгресът пред дилема: Санкции или загуба на влияние
Предстои внасянето на Споразумението 123 в Конгреса на САЩ. По закон, споразумението влиза в сила автоматично след 90 дни непрекъсната сесия, освен ако Капитолият не приеме съвместна резолюция за несъгласие, която обаче изисква мнозинство от две трети, за да преодолее президентското вето.
Законодателите са изправени пред казус. Част от демократите и републиканците изразяват опасения, че предоставянето на обогатителни технологии в Близкия изток ще стимулира регионална надпревара във въоръжаването. В същото време блокирането на сделката просто ще изпрати саудитските представители в Пекин или Москва.
Нещо повече — на заден план стои пактът за взаимна отбрана между Саудитска Арабия и Пакистан, подписан наскоро. Пакистанският министър на отбраната вече намекна публично, че ядреният арсенал на Исламабад може да служи като щит за Рияд при определени обстоятелства. В тази сложна архитектура на сигурност, американската цивилна ядрена сделка е просто един от елементите в опит за запазване на американското присъствие в региона.
Административната процедура е задействана. Дали Конгресът ще успее да постави условия за връщане на "златния стандарт", предстои да се види.
