Статията започва с характерно подзаглавие – „За да избегне по-нататъшно безсмислено кръвопролитие, Кремъл трябва да загуби империята, която все още пази“.
Авторът е писателят от Ню Йорк, автор на популярната в САЩ книга “Американската клептокрация: как САЩ създават най-великата на света схема за пране на пари в историята”. В последно време пише за проблемите в Русия и постсъветското пространство.
Ето основните тези на статията:
„Бившият съветник по националната сигурност в Белия дом Збигнев Бжежински веднъж каза, че без Украйна Русия ще престане да бъде империя. Това е смислено твърдение, но не е вярно. Дори Владимир Путин да не успее да си върне Украйна, страната му ще остане случайно сливане на региони и народи с много различни истории, култури и езици. Кремъл ще продължи да управлява колониалните владения на места като Чечения, Татарстан, Сибир и Арктика.
Историята на Русия е история на почти постоянна експанзия и колонизация, а Русия е последната европейска империя, която се противопоставя дори на рудиментарни усилия за деколонизация, като предоставяне на автономия на поданиците и смислен глас при избора на лидерите на страната. И както видяхме в Украйна, Русия е готова да прибегне до война, за да си върне регионите, които смята за свои законни владения.
По време и след разпадането на Съветския съюз, когато Руската империя достига своя зенит, Съединените щати отказват да защитят новоизградената независимост на няколко постсъветски държави, позовавайки се на неуместни страхове от унижението на Москва. Окуражена от нежеланието на Запада, Москва започна да си връща изгубените земи. Сега руският реваншизъм, подхранван от нашето бездействие и по-широкото пренебрежение на историята на руския империализъм, съживи възможността за ядрен конфликт и предизвика най-тежката криза в сигурността, която светът е виждал от десетилетия. След като Украйна предотврати опита на Русия да я реколонизира, Западът ще трябва да подкрепи пълната свобода на руските имперски поданици.
Съединените щати имаха възможността да разбият Руската империя и преди. През септември 1991 г., когато Съветският съюз се разпадаше, президентът Джордж Буш свика своя Съвет за национална сигурност. В навечерието на срещата Белият дом изглеждаше в недоумение как да се справи с разцепващата се суперсила. Някои от най-близките съветници на Буш дори призоваха за опит да се запази единството на Съветския съюз.
Министърът на отбраната Дик Чейни не беше един от тях. „Все още можем да получим авторитарен режим в Русия“, предупреди той по време на срещата. "Притеснението ми е, че след около година, ако всичко се обърка, как ще можем да отговорим, че не сме направили повече." Крайната му цел беше ясна: както по-късно пише заместник-съветникът по националната сигурност Робърт Гейтс, Чейни „иска да види разпадането не само на Съветския съюз и Руската империя, но и на самата Русия, така че тя никога повече да не представлява заплаха за останалата част от света."
Буш възразява. Вместо да ускори разпадането на Съветския съюз, той се опитва да избегне антагонизма с Москва, дори когато администрацията на президента Борис Елцин започва да нагнетява антиукраински настроения, които Путин въплъщава сега. В продължение на години – докато Русия се стабилизира и в крайна сметка просперира, а Чейни ръководи някои от най-катастрофалните външнополитически решения на Америка от десетилетия – мнозина смятаха, че Буш е избрал най-добрата стратегия. Армагедон, както каза един историк, беше предотвратен.
През 2022 г., пише Кейси, докато Путин се опитва да възстанови руската империя чрез борба с Украйна, позицията на Буш изглежда късогледа. „Той и американските политици след него не успяха да видят края на Съветския съюз такъв, какъвто беше: не само поражението на комунизма, но и поражението на колониализма. Вместо да задушат имперските амбиции на Русия, когато имаха възможност, Буш и неговите наследници просто гледаха и се надяваха на най-доброто. Както по-късно каза съветникът на Буш по националната сигурност Брент Скоукрофт за разпадането на СССР: „В крайна сметка ние изобщо не заехме позиция. Просто оставяме нещата да се случват."
Вече нямаме този лукс, заключава Кейси: „Западът трябва да завърши проект, започнал през 1991 г. Той трябва да се стреми към пълна деколонизация на Русия”.
„Много от бившите колонии на Русия, включително страни като Азербайджан, Узбекистан, Казахстан и Армения, успяха да постигнат и запазят независимост след разпадането на СССР. Но независимостта на Украйна се превърна в мания за Путин. Не е трудно да се разбере защо. Украйна се превърна в най-голямата пречка пред усилията на Кремъл да събере наново своята империя и да смаже движенията за независимост в началото на 90-те години.
Не всяка от колониите на Кремъл е постигнала толкова успешно независимост през онези години. Десетки държави - "автономни републики" на руски - никога не са избягали от контрола на Кремъл. За мнозина процесът на деколонизация е минат едва наполовина.
Чечения, например, преживя няколко ужасни войни след обявяването на независимост в началото на 90-те години. Въпреки това, когато чеченското ръководство се обръща към Запада за помощ, американските служители обръщат гръб. Мнозина на Запад остават заслепени от „заблудата на морската вода“, че колонии могат да се държат само в отдалечени отвъдморски територии. Вместо да гледат на места като Чечения като на държави, колонизирани от диктатурата на Москва, западните служители просто ги разглеждат като продължение на самата Русия. Така, вместо да признае борбата на чеченците като част от глобално движение към деколонизация, президентът на САЩ Бил Клинтън ги сравнява с Конфедерацията и подкрепя Елцин въпреки неговата бруталност.
Позицията на Клинтън, пише Кейси, показа на Путин, тогава изгряващ лидер, че руската сила няма да срещне съпротивата на Запада.
„Историята на Чечения е една от многото. Нация след нация – Карелия, Коми, Саха, Башкортостан, Чувашия, Калмикия, Удмуртия и много други – претендираха за суверенитет, докато Съветската империя се разпадаше около тях. Дори региони, колонизирани от Кремъл в продължение на векове, се стремяха към независимост. На референдум в Татарстан през 1992 г. близо две трети от населението гласува в полза на суверенитета. Вместо да подкрепят тези нововъзникващи страни, САЩ дадоха приоритет на стабилността. Вашингтон се опасява, че всяка нестабилност в региона може да доведе до попадане на руски ядрени и биологични оръжия в грешни ръце. Администрация след администрация правеха същата грешка. В речта си "Пиле по Киевски" Джордж Буш предупреди украинските сепаратисти срещу "самоубийствен национализъм" (който украинските сепаратисти незабавно пренебрегнаха). Джордж У. Буш зае позиция на ненамеса в укрепването на режима на Путин дори когато руските войски нахлуха в Грузия. Късогледата политика на Барак Обама за "рестартиране” постави началото на първоначалната инвазия на Путин в Украйна през 2014 г. Доналд Тръмп беше любезен с Путин и подчини интересите на Украйна на стремежа си за вътрешнополитически изгода.
В резултат на това, заключава Кейси, Москва отиде все по-далеч, връщайки обратно народите, които отчаяно се опитваха да избягат от нейната прегръдка. В Украйна виждаме същата история. Москва едва ли ще спре дотук.
Кейси не се ограничава до Русия като страна, която не е успяла да се справи с наследството си от колонизация. „В момента Китай,“ пише той, „контролира най-голямата система от концентрационни лагери, която светът е виждал след Холокоста, предназначена да унищожи уйгурите като отделна нация. И голяма част от САЩ все още отказват да разглеждат собствената си история като история на механично имперско завоевание, от превземането на местните земи от бащите-основатели до продължаващия колониален статут на места като Пуерто Рико.
„Но Русия, според Кейси, „по-точно руският империализъм представлява най-неотложната заплаха за международната сигурност“.
Деколонизацията на Русия няма непременно да изисква пълното ѝ демонтиране, както предполага Чейни. Вместо това тласъкът за деколонизация може да се съсредоточи върху превръщането на демократичния федерализъм, обещан от руската конституция, в повече от празно обещание. Това би означавало, че всички руски граждани, независимо от региона, най-накрая ще имат думата при избора на своите лидери. Дори простото признаване на колониалното минало и настояще на Русия би имало някакво значение.
„Въпреки това, докато Московската империя не бъде свалена, регионът – и светът – няма да бъдат в безопасност. Европа ще остане нестабилна, а украинците, руснаците и всички колонизирани народи, принудени да се бият за Кремъл, ще продължат да умират.
„Русия отприщи най-голямата война, която светът е виждал от десетилетия, всичко в услуга на империята. За да се избегне риска от по-нататъшни войни и безсмислено кръвопролитие, Кремъл трябва да загуби империята, която все още запазва. Руският проект за деколонизация най-накрая трябва да бъде завършен."
КОМЕНТАР НА ВЛАДИМИР ОВЧИНСКИЙ:
Благодаря на Кейси за честно изразена позиция, която изразява мнението не на самотен писател, а на значителна част от елита на САЩ, независимо от партийната принадлежност. И тази позиция вече се прилага в конкретни случаи. Няма съмнение, че има конкретни планове за изпълнение.
Основната цел е да се дестабилизира обществено-политическата и икономическата ситуация в съставните образувания на Руската федерация и в постсъветското пространство, особено в страните членки на ОДКБ, обвързани със задължения за съвместна сигурност. "Цветните революции", бунтове, тероризъм са инструментите на тази дестабилизация.
Такива идеолози на "деколонизацията" като Кейси искат да подпалят Русия както отвътре, така и по целия периметър на границите. Тези идеолози имат много поддръжници в тайните служби на Запада и сред нашата „спяща“ опозиция.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, защото има опасност да ни блокират във Фейсбук заради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?
