По анализи от чуждия печат. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Картографска декларация и правният вакуум в Персийския залив
На 18 август Доналд Тръмп публикува в Truth Social карта, на която Ормузкият проток бе маркиран като американска зона на контрол, придружена от дефиницията „нова територия на САЩ“. Твърденията за фактически оперативен контрол чрез присъствието на Пети американски флот обаче влизат в пряк сблъсък с международноправната рамка. Протокът, чиято най-тясна част между остров Ларак (Иран) и островите Голям и Малък Коин (Оман) е едва 21 морски мили (около 39 километра), попада изцяло в териториалните води на Иран и Оман съгласно Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г. (UNCLOS).
Правната конструкция на режима на транзитно преминаване не предвижда възможност за едностранно обявяване на суверенитет от трета страна. Самата публикация бе последвана от интервю на американския президент за телевизия „Ал Джазира“ на 19 август, в което той заяви, че „няма нужда от бързане“ за дипломатическо решение. Заплахите, отправени дни по-рано към султаната Оман относно евентуалното му посредничество, допълнително оголват факта, че Вашингтон прави опит да предефинира правилата за корабоплаване в зона, през която преминава над 20% от световния транзит на суров петрол и втечнен природен газ.
Реакцията от Техеран бе мигновена. Външният министър Абас Арагчи отхвърли възможността за едностранно прекратяване на огъня и обяви, че Иран очаква американските сили на своя суша. Обявяването на парични възнаграждения за заловилите американски войници не е просто пропаганден призив, а индикация за преминаване към стратегия на тотална отбрана.
Математиката на сухопътното нахлуване: Защо Загрос не е Месопотамия
Дискусиите в Пентагона за изпращане на сухопътен контингент се сблъскват с суровата топография на Иран. За разлика от Ирак през 2003 г., където операцията „Иракска свобода“ се разви главно в равнинния терен на долината на Месопотамия, иранската география се डोминира от планинската верига Загрос. Това е естествен теренен вал с височина на върховете над 4000 метра, протягащ се от границата с Турция до самия Ормузки проток.
По оценки на военни наблюдатели, за контрол над ключовите градски центрове и инфраструктурни възли в страна с площ от 1,64 милиона квадратни километра и население над 88 милиона души, ще бъде необходима групровка от поне 1,5 милиона войници. Поддържането на подобен контингент през Атлантическия и Индийския океан изисква денонощен логистичен въздушен и морски мост, чиято стойност би надхвърлила стотици милиарди долара месечно.
Корпусът на гвардейците на ислямската революция (КСИР) от години изгражда отбранителна доктрина, базирана на подземни балистични и дрон бази, вкопани в скалните масиви. Асиметричният арсенал от противокорабни балистични ракети (като „Халидж Фарс“ и хиперзвуковите комплекси „Фатах“) и рояци от евтини камикадзе-дронове е проектиран именно за неутрализиране на технологичното превъзходство на самолетоносачните ударни групи. Сухопътна инвазия би превърнала конфликта в продължителна позиционна и партизанска война, за която американското общество няма нито политически, нито финансов ресурс.
Мобилизационният потенциал на Иран, подкрепен от милициите „Басидж“, вече позволи формирането на милионна резервна армия. Сключването на Пакта за отбрана от Мека между Турция, Саудитска Арабия и Пакистан показва, че дори традиционните съюзници на Вашингтон търсят регионални формати за сигурност, осъзнавайки, че американският чадър за сигурност става все по-нестабилен.
