Търговските маршрути и колапсът на морската осигурителна система
Затварянето или дори военната нестабилност в Ормузкия проток автоматично блокира танкерния флот от клас VLCC (Very Large Crude Carrier). Застрахователните клубове от лондонския пазар Lloyd’s вече преразглеждат премиите за военен риск за кораби, преминаващи през Оманския и Персийския залив, правилно отчитайки скок от стотици проценти. Това оскъпява превоза до нива, които превръщат доставките на петрол за Азия и Европа в икономически нерентабилни.
Алтернативните тръбопроводи — като саудитския East-West Pipeline (с капацитет около 5 милиона барела на ден) и иранския тръбопровод Горе-Джаск, заобикалящ Ормуз — не могат да поемат общия обем от 20-21 милиона барела, преминаващи ежедневно през протока. Всяко прекъсване води до непосредствен шок в цените на суровия петрол от сорта Brent, удряйки директно индустриалните потребители в Източна Азия и Западна Европа.
Пекин и изчисленията за Тайванския проток
Военното пренапрягане на САЩ в Близкия изток се следи с особен прагматизъм от Народноосвободителната армия на Китай (НОАК). За Пекин географската отдалеченост на Персийския залив е възможност да оцени реалния капацитет на Пентагона да води конфликт на два театъра на военните действия едновременно.
Ако американският флот свърже Основните си повърхностни единици в операции по конвоиране и десантни дейности около Иран, способностите на САЩ да поддържат стратегията за възпиране в Първата островна верига в Тихоокеанския регион отслабват драстично. Твърди се, че стратегическите анализи в Пекин вече отчитат потенциалния вакуум, който би възникнал при евентуално затягане на сухопътната кампания на САЩ. Въпросът за Тайван и контрола над Южнокитайско море се измества от категорията „хипотетичен риск“ към оперативен календар.
Китайските държавни компании същевременно продължават да разширяват плащанията в национални валути за енергийни доставки, заобикаляйки банковата система SWIFT и доларовото клирингово покритие — процес, който получава мощен тласък от нестабилността в Залива.
Евразийският транзитен възел: Шанс и капан за Москва
Кризата в Близкия изток поставя Руската федерация пред сложен инфраструктурен и геополитически избор. От една страна, вниманието на САЩ е отклонено от Източна Европа. От друга страна обаче, нестабилността в Иран пряко застрашава развитието на Международния транспортен коридор „Север-Юг“ (INSTC).
Ключовата задвижваща артерия на INSTC разчита на железопътния участък Рещ - Астара (164 км), чието строителство изисква стабилна вътрешна среда в Иран и координация между Техеран, Баку и Москва. Техническото предизвикателство с прехода между различните жп междорелсие (руският стандарт от 1520 мм спрямо иранския от 1435 мм) изисква мащабни инвестиции в терминална инфраструктура на границата.
Ако Иран бъде въвлечен в мащабна сухопътна война, каспийските и сухопътните трасета през Закавказието рискуват да бъдат блокирани. Напрежението между Армения и Азербайджан относно т.нар. Зангезурски коридор допълнително композира рисковете пред южния търговски вектор на Москва.
Едновременно с това съществува опасност европейските държави от НАТО, притеснени от оттеглянето на американския ресурс към Близкия изток, да предприемат асиметрични стъпки за ескалация на западните граници на Русия. Играта на пасивна отбрана носи риск от превръщане на руските ресурси и транспортни коридори в обект на натиск както от страна на Запада, така и от страна на азиатските икономически гиганти, търсещи евтини суровини в условията на глобален хаос.
