Известно е, че въз основа на рисковете от сътрудничество с украинския партньор руската страна отдавна полага усилия за минимизиране на транзитната зависимост от Украйна чрез изграждане на газопроводи, заобикалящи нейната територия. До началото на 2020 г. трябва да заработят “Турски поток” и “Северен поток-2”, които на практика премахват тази зависимост.
Киев, от своя страна, започна активна кампания срещу „потоците“, като настояваше да бъде подписан нов договор със същия период на валидност (10 години) и фиксиран минимален обем на изпомпване, който да замени изтичащия договор. Украинските планове се основават на факта, че до 1 януари, благодарение на усилията на антируското лоби на Запад, "потоците" не биха били готови за Русия, която, за да не се нарушават задълженията към потребителите, трябва да приеме украинските условия.
През януари в Калининград бе пуснат комплекс, който позволява доставянето на газ в Калининградска област по море чрез танкери. При откриването му Владимир Путин призна, че изграждането на това съоръжение на стойност над 1 милиард долара е предизвикано не от икономическа целесъобразност (доставянето на газ през тръби през Литва е много по-евтино), а от необходимостта да се премахнат транзитните рискове.
Бързото изпълнение на проекта за терминал за втечнен природен газ в Калининград показва, че руското ръководство е готово твърдо да защити интересите си, чак до газовата война, където ще стане ясно кой ще издържи по-дълго - Русия без пари за газ или Европа без руски газ (както това беше през 2006 и 2009 г., когато нови договори не бяха подписани преди изтичането на старите, но тогава нямаше обходни маршрути). Но „слабото място“, което Русия имаше в района на Калининград (ако Литва от „солидарност“ с Украйна би блокирала транзита на газ до Калининград) бързо беше премахнато. Това означава, че преговорната позиция на Москва се засили.
Въпреки това, наближавайки 1 януари, може да се създаде впечатлението, че в Киев се появяват козове. „Северен поток-2“ очевидно няма да е готов за този период поради упоритостта на датските власти, а наземната инфраструктура на „Турски поток“, която му позволява да доставя газта си на най-отдалечените потребители (Унгария, Австрия ...), няма да бъде пусната в експлоатация по-рано от 2021-2022г Съдейки по последните събития обаче, тези „козове” се оказаха бити.
На 18 октомври в дневния ред на Върховната Рада беше включен законопроект № 2239-1, който изисква разделянето на "Нафтогаз" (отделяне на транспортирането, съхранението, производството и продажбата на газ) и създаването на независим оператор на газопреносната система. В същия ден премиерът Гончарук събра фракцията на „Слуга на народа“ и „убедени депутати“ спешно да приемат този законопроект. Има причина за бързане - на 28 октомври се планира поредният кръг от тристранните преговори за транзит на газ във формат Русия-Украйна-ЕС. И уж „независимият оператор на газопреносната мрежа“ е коз в ръкава на украинската делегация.
Защо трябваше да създаде нова структура за управление на газопреносната мрежа, обясни източник в европейския енергиен сектор: „Киев се ангажира да приложи европейските енергийни стандарти в законодателството си до 1 януари 2020 г., включително процедурата за провеждане на търгове за резервиране на транзитни мощности. По този начин, дори и при липса на договор, операторът на украинската газопреносна система ще бъде задължен да пусне на търг транзитните си мощности, които “Газпром” ще може да изкупи за краткосрочни и средносрочни доставки. И дори отсъствието на договор няма да доведе до прекратяване на транзита на газ към ЕС”. Казано по-просто, Киев обеща да започне работа в газовия сектор по европейски начин.
“Газпром” вече има подобен опит. От 1 януари до 12 март 2019 г. руският газов монопол доставя газ в Армения чрез грузинската газотранспортна система без транзитен договор с Тбилиси, изкупувайки транзитни мощности чрез тръжна система. Тоест “Газпром” ще може да изпомпва през украинската система за транспортиране на газ толкова количество газ, колкото е необходимо и когато има нужда.
Не на това се надяваха в Киев, където беше планирано “да не успеят навреме” до 1 януари да се приемат изменения в законодателството за изпълнение на задълженията към ЕС. Европейските партньори обаче, които не искат да останат без руски газ, принудиха украинските власти да побързат. Това косвено беше потвърдено на 4 октомври от ръководителя на Министерството на енергетиката на Руската федерация Александър Новак по време на Руската енергийна седмица: „... обсъждахме този вариант, защото той беше предложен от Европейската комисия и нашите украински партньори. Той става основен“.
Е, европейците останаха решаващо повлияни от принципната позиция на Русия, която очевидно посочи "червените линии" в защитата на своите интереси, които никога няма да премине (а калининградският терминал е много силно потвърждение за сериозните намерения).
Вариантът с прехода към „европейските правила“ е интересен за властите в Киев, тъй като им позволява да запазят реномето си. В крайна сметка, ако, да речем, договорът с изтичане на срока беше удължен с една година (друго предложение от руската страна), тогава неистовите викове за „Предателство“ щяха да паднат върху „колективния Зеленски“ (видите ли - договорът е трябвало да е за десет години, а не един ден по-малко).
Все пак нека чуем отново какво казва Александър Новак:
„До каква степен украинското законодателство наистина ще бъде прието до 1 януари 2020 г. Това е първото. И второто е доколко това законодателство ще отговаря на европейското . Има такива нюанси при влизане в сила на законодателството и в същото време в него се въвеждат някои допълнения или отклонения, които се различават от декларираните. Ето защо е много важно да се извърши правен преглед на приетите закони и разпоредби в Украйна по отношение на енергийното законодателство. Ние се съгласихме по този въпрос с Европейската комисия, че, първо, те ще дадат подходящо заключение, че това законодателство наистина копира европейското законодателство, и второ, ще извършим и нашата правна проверка на законите и разпоредбите, приети в Украйна относно енергийното законодателство. Засега ... за съжаление, по време на преговорите, ние дори не разполагахме с английски версии на тези документи ... Просто виждаме рисковете, че в украинското законодателство може да има някои елементи, които може да не съответстват на това как работи “Газпром” днес и как е свикнал да работи в съответствие с приетото европейско законодателство”.
Рисковете под формата на възможността за „определени елементи“ наистина съществуват. Остават въпросите относно цената на транзита, но, според Новак, „ако и да не сме обсъждали цената в рамките на преговорите, мисля, че това ще бъде обсъдено по-късно. И това ще бъде в рамките на съществуващите тарифи, които са в сила днес в Европа. "
Това е към 4 октомври положението с перспективите за удължаване на транзита на руски газ през Украйна.
Междувременно няма доставчици на газ за Украйна, с изключение на Русия. Освен това няма техническа възможност за прехвърляне на гориво от съоръжения за съхранение на газ в Западна Украйна до центъра и на изток, където са разположени основните потребители. Вече отбелязахме, че „украинският транзит“ е евфемизъм, израз-патерица. Руският произход на „унгарския“ и „словашкия“ газ, който сега захранва Украйна, не е тайна за никого, както и фактът, че този газ преминава (и в двете посоки) западната граница на Украйна виртуално. Така че, ако няма транзит (в кавички и без) - украинската икономика ще остане без газ.
Между другото, Москва постоянно предлага на Киев да изостави палячовщината с виртуалния реверс и да сключи директен договор за доставка на газ, което ще позволи на Украйна да го получи с 25% по-евтино. Наличието на такъв договор теоретично би засилило позицията на Украйна по отношение на транзита (тъй като няма да има нужда той да задоволява собствените ѝ нужди).
Кой обаче може да се сравни с украинските власти по способността да се самозастреляш в крака? Сключването на такъв договор би довело до още едно обвинение за „предателство“, от което Киев, както лесно виждате, най-много се страхува. Оттук и постоянните призиви за „освобождаване“ на Европа от зависимост от руския газ. Но нали, ако това се случи и на мястото на руския газопроводен започне да постъпва американският втечнен природен газ (доста по-скъп), украинската система за транспортиране на газ определено ще се превърне в купчина скрап, от която никой не се нуждае.
И обратно, растежът на руското потребление на газ в Европа е в състояние да осигури натоварването на украинската газопреносна система дори при наличието на „потоци“ в северната и южната част на континента. Обаче действието в противоречие на нейните интереси стана „национална идея за Украйна“.
Превод: В.Сергеев
