В Северна Корея ситуацията беше подобна. Съветската армия вече беше на територията на бъдещата КНДР. А Ким Ир Сен дойде на власт.
Войната започна. Битката на двете суперсили за лидерство доведе до разделянето на Корея по 38 -ия паралел. В резултат се образуваха две съвременни държави - КНДР и РК.
В КНДРживееха по съветски модел. Това беше, докато в СССР не започна развенчаването на култа към личността на Сталин. Севернокорейските и китайските власти бяха шокирани и недоволни от събитията, случили се по време на управлението на Никита Хрушчов.
Отношенията между Китайската народна република и СССР се влошиха и в резултат Северна Корея създаде своя собствена идеология - „чучхе“ (на корейски: 주체). Ким Ир Сен първоначално е планирал това да бъде корейският еквивалент на марксизма-ленинизма. Вече е ясно, че неговите последователи са създали идея, различна от съветската.
Тази идеология се основава на следните 3 принципа:
- Независимост. Всички лидери на КНДР оставят настрана политическите интереси на страната. Независимостта на Ким Чен Ун от негативни оценки от чужди страни плаши мнозина. Например САЩ, ROK и Япония;
- Самостоятелност. Става въпрос за икономиката. Основните принципи са самостоятелност в икономическата сфера и осигуряване на икономическо развитие за сметка на вътрешните ресурси.
- Самозащита. Изисква се за защита на държавата от влиянието на империализма. КНДР не иска война, но и не се страхува от нея. Във всеки случай хората ще са готови да се защитят.
С помощта на чухче КНДР успя да постигне желаните резултати. По този начин хората живеят изолирани от външния свят. В страната има тежка пропаганда. Въведена е забрана за всичко чуждо. От детството се култивира идеята за любов към своя народ и лидер. Условията на живот в КНДР не са най -благоприятните от гледна точка на съвременния западен човек. Например на жителите е забранено да напускат страната.
През последните години равенството между половете се превърна в още по -дискутирана тема, отколкото преди. Какво седи въпросът със социалния статус на жените в КНДР?
От древни времена жените в Корея играят строго определена роля - продължител на клана. Те практически не са имали възможност да участват в живота на обществото, било то социалната, икономическата или политическата сфера; не всички момичета са имали шанс да получат образование.
Въпреки това, след разделянето на страната по 38 -ия паралел, жените от Северна Корея получиха „права и социален статус на равна основа с мъжете“. Конституцията на КНДР съдържа член за равенството на мъжете и жените във всички горепосочени области, включително отношенията в семейството.
По-рано беше прието цялото население в трудоспособна възраст да работи в държавни предприятия. Мъжете бяха задължени да ходят на работа дори когато производството спре.
В този случай те са ходели да почистят територията или да подредят нещата в самата сграда (това ни напомня за обичайните ни съботници), или да наблюдават състоянието на оборудването. На жените е било по -лесно, те са можели да се регистрират като домакини, без официално да ходят на работа.
И все пак е имало подводни камъни, които са задължавали жените да пазят реда не само в дома си, но и извън него.
Сега политиката на Северна Корея е насочена, наред с други неща, към премахване на възможна дискриминация по пол, която би могла да смекчи възприемането на страната от външни играчи.
Например голям брой жени се занимават с търговия, те съставляват по -голямата част от предприемачите в страната, което им позволява да печелят средно повече от мъжете. Нежният пол има възможност да напредне в политическата сфера, ако е роднина на високопоставени служители.
Ситуацията с достъпа до информация в КНДР е трудна. Жителите на страната практически не знаят какво се случва извън границите на собствената им държава. Отвъдморските телевизионни предавания и новини не могат да се видят по севернокорейската телевизия.
Но жителите на КНДР все още намират начин да получат информация от чужбина. Контрабандистите се възползват от позицията си и пускат в продажба компактдискове с телевизионни сериали и филми от Южна Корея, медии със забранена информация, музика, козметика (предимно японска и китайска) и цигари.
Разчитайки на южнокорейските телевизионни сериали, те мечтаят за красив и лесен живот, но реалността се оказва съвсем различна.
Гореспоменатите контрабандисти също участват в транспортирането на хора. Те осигуряват безопасното преминаване на корейската граница, като същевременно искат значителна сума пари за предоставяната услуга.
След като напуснаj страната, севернокорейците осъзнават, че животът в същата тази Република Корея изобщо не е такъв, какъвто са си го е представяли.
Дезертьорите трябва да положат много усилия, за да се установят в друга държава. Въпреки това много от тях се възползват от позицията си: в Република Казахстан има програма, посветена на живота в Северна Корея, редовни гости на която са самите бежанци.
Много бежанци от КНДР свързват живота си с телевизията и блогове. Те излъчват за КНДР или стават консултанти за филми за СЕверна Корея.
Връщайки се към забраните за всичко в чужбина, е необходимо да се спомене наказанието за съхраняване на забранени от държавата стоки. Например интересът към южнокорейските драми може да има значителни последици. Страната има ограничение за носенето на определени дрехи. Например беше въведена забрана за сини и скъсани дънки, тесни, тениски с капиталистически лозунги (ограничението се отнася и за деца), ярки цветове.
Образът на типичен жител на КНДР трябва да бъде строг, прическите са предимно къси, включително и за жени. Пиърсингът и боядисването на косата са неприемливи. Най-необичайният за жителите на други страни ще бъде списъкът на одобрените от Ким Чен-ун мъжки и женски прически. Все пак има няколко дълги прически за жени.
Интернет в страната също е труднодостъпен, както и телефоните. Чужденците обаче могат да го използват, закупувайки местна SIM карта.
Образователната система в КНДР остава същата като тази на СССР. В допълнение към обичайните дисциплини (корейски език, математика, чужди езици и др.) в Северна Корея има теми, посветени на политиката, както и историята на живота на Ким Ир Сен.
Какъвто и да е животът в самата страна, световната общност е най -притеснена от стремежа на КНДР да притежава ядрени оръжия.
През 2006 г. КНДР тества първата си ядрена бомба. Подземният тест беше извършен на полигона Пунгери в северните планини. Събитието предизвика дълбок резонанс в целия свят.
Желанието на Корея да създаде ядрен потенциал е свързано с поражението на Япония през 1945 г. Когато Корея беше разделена по 38 -ия паралел, северната част беше подкрепена от СССР, а южната - от САЩ.
Разделението доведе до сериозен конфликт между страните, който ескалира рязко, когато Северна Корея нахлу в Южна. Корейската война започна.
Тогава президентът на САЩ обяви, че обмисля възможността за използване на атомна бомба срещу комунистите. Естествено, Северна Корея не забрави тази заплаха, въпреки че САЩ не я изпълниха.
В отговор на ядрената заплаха на САЩ Ким Ир Сен стартира своя собствена ядрена програма. През 50 -те години на миналия век, по време на пътуването на Ким Ир Сен до СССР, той попита лидера на страната за ядрената програма.
КНДР, подобно на много страни, се възползва от програмата "мирен атом" и получи малък изследователски реактор от СССР, както и силно обогатено ураново гориво за оборудване на този реактор.
През 1965 г. КНДР със съветска помощ инсталира първия си изследователски реактор в Йонбьон, северно от Пхенян. През 1980 г. Северна Корея започва да купува от Европа, за да снабди проектната документация, необходима за изграждането на друг пет мегават ядрен реактор в Йонбьон.
КНДР постепенно добива с помощта на своите разузнавачи чертежите и компонентите, необходими за изграждането на по -мощен реактор в Йонбьон. След това страната придоби британски разсекретени проекти на реактори, белгийски схеми за преработка на гориво и алуминиеви компоненти, произведени в Германия.
След разпадането на СССР КНДР остана без своя могъщ съюзник.
В Ню Йорк, през 1968 г., е подписан ДНЯО, чиито условия бяха ратифицирани от СССР, САЩ, Великобритания и други големи държави. През декември 1985 г. КНДР подписва договора, но през март 1993 г. оттегли подписа си, което стана тревожен знак за целия свят.
Северна Корея отдавна прави опити да подобри ядрения си потенциал и едва през 2006 г. взривява първата си ядрена бомба.
КНДР неуморно провежда ядрени опити, което всъщност плаши цялата световна общност.
Онзи ден Северна Корея и Република Корея всъщност извършиха изпитателен старт на балистични ракети в същия ден. Това бяха важни действия и за двете страни. Република Корея искаше да покаже на Корейската народно-демократична република силата и способността си да се съпротивлява при евентуален конфликт.
„Тези тестове ще бъдат ефективни срещу провокации от Северна Корея, когато се случат“, заяви президентът Мун Дже Ин.
САЩ тактично запазиха мълчание и не коментираха изпитанието на южнокорейското оръжие, като по този начин подкрепиха своя съюзник в лицето на Република КОрея.
Реакцията на КНДР беше напрегната: Ким Йон-чън нарече изявлението на президента на Република Корея „нетактично и грубо“.
Причината за създаването на ядрена бомба от Северна Корея беше заплахата от САЩ. И въпреки че КНДР от време на време обявяваше възможността да се откаже от производството на ядрени оръжия, най -вероятно това няма да се случи.
Това се оправдава с факта, че притежаването на ядрено оръжие е гаранция за реалната сигурност на страната. Въпреки разговорите за ядрения потенциал на КНДР, правителството едва ли ще направи отстъпки.
Севернокорейският ядрен въпрос е един от най -трудните за решаване на световните проблеми, особено поради атмосферата на секретност, тъй като е практически невъзможно да се предвидят действията на КНДР в тази посока.
Превод: СМ
