Анализи

Между „Дар от Аллах“ и „контролиран преврат“

/Поглед Инфо/ Едното го казва президентът Ердоган, а другото са думи на лидера на опозиционната Народно-републиканска партия /кемалисти/, Калъчдароолу, които поставят всъщност рамката, в която се намира на този етап Турция.

Зорница Илиева 12022 прочитания
Зорница Илиева

И след година от т.н. опит за преврат от 15 юли Ердоган продължава да твърди, че „опитът за преврат е благословия от Аллах“, докато Калъчдароолу днес конкретизира пред „Дер Шпигел“ с „ние вярваме,че правителството, за да се възползва от ситуацията, остави опита за преврат да се развива до определен момент“. В същото интервю 68-годишният Калъчдароолу отрича, че ще се кандидатира за президент при изборите през 2019г, но е категоричен, че превратът е бил истински, отговорен за него „без съмнение“ е Фетуллах Гюлен, който дълго време е бил съюзник на Ердоган и неговата партия ПСР, но „войната между двамата доведе до смъртта на поне 300 души“. Неяснотите остават и въпросите относно този опит за преврат се множат не само в Турция. Тя не е случайна държава и броят на населението й /80 млн/ не е водещата опорна точка за такъв извод. Подготвените на високо държавно ниво под егидата на Ердоган възпоменания за годишнината от опита за преврат целяха масово включване на турските граждани в многобройните прояви и възстановка на събитието от 15 юли м.г.. Даде се възможност за мобилизация на местните власти в 81 вилаета, активираха се отново имами и проповедници от действащите вече 90 хил джамии на територията на цялата страна, за да организират многобройни 24-часови молитвени бдения, даде се поредна порция хляб на редица проправителствени журналисти да славят „прояви с такова голямо значение за демокрацията“ и се осигури нова задача на турските посланици в редица страни с цел „разясняване на истината“, посочване на виновните, които са „заплаха за сигурността на модерната и демократична държава“, както се е изразил и Н.Пр. Гьокче в София на нарочно организирана пресконференция. И докато Калъчдароолу в „Гардиън“ казва, че „несправедливост, произвол и дискриминация се превърнаха в определящите черти на режима на управляващата ПСР“, а опозицията като цяло твърди, че в Турция се е настанила еднолична диктатура, управляващите организират „Бдения за демокрация“ и определят Калъчдароолу като „заплаха за нацията и държавата“.

В цялата суматоха от събития и разнопосочни становища при съседите, в зависимост от гледните точки относно опита за преврат от 15 юли м.г., някак странно изглежда вълната от анализи, интервюта, мнения и всякакви позиции, които дни наред заливат българските медии, телевизии и социални мрежи. На всичкото отгоре се оказва, че се организира „тържество във фоайето на театъра в Щумен за годишнината от победата на здравите сили в Турция“. Имало и в разградско, ама не е сигурно. Затова пък посланик Гьокче получи възможност за няколко радио- телевизионни изяви с национален обхват, независимо от слухове за изолация от страна на турското правителство. И откритата неприязън на нашето общество във връзка с негови прояви, които се определиха като „намеса във вътрешни дела“.„Технически въпрос“ той нарече отсъствието си от срещите на нашия премиер с президента Ердоган в Анкара, но това е Турция, а нейната дипломация е с вековен опит. Правилото „да не се излагаме пред чужденците“ там има друг нюанс. Голямата държава няма да допусне неин представител да се поставя в ситуация, която би се приела за недопустима за „величието на империята“. Въпросът е ние защо отново губим мярката и на практика пропагандирахме проявите с възпоменания на събитията от 15 юли. Какво друго са изрежданията по минути и часове на случилото се на 15 юли, какви са жертвите и какви слухове са се носили, кое е следвало и кое не се е случило и т.н. Да, внимателното вглеждане в процесите и политиката на Турция е задължително, ако искаме да отстояваме интереси. Да, това е съсед, с който винаги сме искали и сме имали добросъседски отношения, но и досега имаме нерешени проблеми. И двете страни не забравяме историята, но нашата е особено болезнена и има неплатени сметки. Става дума за мярката и без да се пренебрегват анализите, които натрупват ценен опит за професионална дипломация и експертни знания, които са важни за взимане на добри управленчески решения. Особено в областта на външната политика и системите за управление в днешно време.

Същественото е да се намери сравнително точния отговор на въпрос дали се знае накъде отива Турция и наистина ли катастрофира „страната на Ататюрк“ в сблъсъка си с едноличната власт на управление на Ердоган? Наистина ли „Бденията за демокрация“ ще омаловажат „похода на справедливостта“ или онова, което „клокочи под повърхността“ ще избухне в даден подходящ момент? Че турското общество е разделено и че има пропаст между светски ориентираните граждани и онези консервативно настроени и верни до безразсъдство на исляма среди е общоизвестно. Че точно тези среди осигуряваха 15 години изборни победи за Ердоган не е никаква тайна. Но едни от най-важните следствия от този преврат или пуч, както го нарича посланик Гьокче, е настъпването наистина на края на влиянието на военните в Турция. След 4 преврата през последните 50 години, в дъното на които винаги са стояли военни, този опит за преврат е единствено неуспешния. След него се заговори, че „Турция - това е Ердоган“ и още „имаме празник на републиката, но република няма“. Опозицията в лицето на кемалистката НРП осъди опита за преврат, не заклейми репресиите срещу привържениците на проповедника Фетуллах Гюлен, обвинен като вдъхновител и организатор на преврата, не надигна особено висок глас срещу арестите на лидерите на парламентарно представената прокюрдска ДПН и даде основания да бъде наричана „контролирана опозиция“. Подобно на изразеното от нея становище, че „превратът е контролиран“. Резултатите от проведения на 16 май референдум / управляващите спечелиха само с 1%/, чиято цел беше Ердоган да получи народна подкрепа за исканата от него промяна на конституцията, която да превърне страната в президентска република и той да получи неограничени правомощия като президент, подтикнаха лидерите на опозиционната НРП да търсят пътища за разширяване на влияние и обединение на онези, които казаха „не“ на референдума. Още повече, че през 2019г. ще се провеждат избори, 2 в 1т.е. и за президент, и за парламент. Така се появи идеята за „Поход на справедливостта“, в който дни наред членове на НРП, привърженици на кемалистите, светски настроени граждани, умерени консерватори, демократи вървяха от Анкара до Истанбул и там в „Малтепе, азиатската част на мегаполиса, организираха милионен митинг, на който се противопоставиха на политиката на Ердоган. Според тях тя изолира Турция в международен план и въвлича страната в нестихваща криза във вътрешен план. Западните медии нарекоха Калъчдароолу, крачещ всеки ден пред участниците в „Похода на справедливостта“, „турския Ганди“, защото остава верен на мирния начин на изразяване на протест, защото остава тих и скромен в изяви, които настояват за промени. Срещу харизматичния, обигран и умеещ да манипулира хората Ердоган е застанал лидер, чиято човещина е пословична, но ораторските му качества са разбираеми само за интелигенцията и светските хора. Затова има становища в Анкара, че Калъчдароолу няма шанс да обедини заедно с членската маса на НРП кюрдите, демократите, левичарските организации, умерените консерватори т.е. всички, които смятат като него, че „те трябва да си празнуват не 15 юли, а 20 юли, когато въведоха извънредното положение. 20 юли е преврат срещу народа. 15 юли е на всички, 20 юли е позор и той е техен“. Впрочем извънредното положение е удължено за пореден път, независимо от уверенията, че скоро ще се отмени. В затворите остават хиляди, разследвани са още повече, арестите на интелектуалци продължават, а призивите да се докладва от населението за „подозрителни елементи“ продължават. Сигналите за „предателите“ се обявяват за гражданска съвест и изпълнен дълг към родината, без значение, че случаите на несправедливо очерняне никак не са малко. Провален е животът на цели фамилии. Трудно се приема и използването на ултимативен тон към лидери на чужди държави, обидни или нелицеприятни думи по техен адрес. Успелите да напуснат Турция казват, че по този начин се срива имиджа на страната , а изолацията й става повсеместна. Реакциите на критиките за нарушаване на права и свободи са в посока нови забрани и без значение дали става въпрос за недопускане на германски депутати да посещават бази на НАТО на турска територия или гневни слова за лицемерието на Европа, когато Анкара т.е. Ердоган не е доволен. Особено, ако ЕП препоръчва да не се бърза с приемане в ЕС. Тогава се говори за прилагане на „план Б“ и се заявява, че има алтернатива на членството в ЕС. Да, има. И други го избират. Въпросът е, че Анкара трудно би си го позволила при съществуващите търговско-икономически отношения с Берлин например. Ердоган умее да лавира, но докога? Ако „Походът на справедливостта“ даде кураж на опозицията и Калъчдароолу не се впечатлява от заплахи, че „няма да може да излиза на улицата“ след подобни прояви, тогава възниква един познат европейски проблем за липсата на лидери, които да са адекватни на времето, в което навлезе светът. Франция разчита на Макрон, Австрия е вперила очи във външния си министър Курц, Унгария си преизбира Орбан, руснаците не си представят живота без Путин, Китай още дълго ще аплодира Си Дзинпин, Меркел по всяка вероятност ще спечели отново наесен, защото се оказа достатъчно гъвкава и в интерес на държавата си и т.н., а това са все примери, че когато лидерът остава във форма и е с поглед към народа си, тогава няма излишни въпроси като „накъде отива….“.Ясно е, че кемализмът в Турция едва ли ще се върне в онази форма, която бе позната през 20 век. Мислещите турци наистина напускат страната си по всякакъв начин, расте бизнесът, който предпочита да се изнася извън държавата, извънредното положение се използва за преразпределение на търговско-икономическите ползи, военните нямат влияние и армията няма роля в политическия живот, а хората излизат по улиците и срещу опита за преврат, и поради репресиите и извънредното положение, поради задушаване от липсата на свободи и светски живот, с който са израснали. Няма спор, че при съседите тече процес на установяване на култ към личността на Ердоган. Той е новия герой в турската история. Дали пък в Турция, както и в арабските държави, по-голямата част от хората предпочитат силната ръка, лидерът, който може да налага волята и идеите си със сила, натиск и това да се приема за достатъчно демократично по техни си критерии? Това не са хората от големите турски градове, които искат свободите и демокрацията от времето на кемализма. Срещу тях са по-голямата част от консервативните среди и те ще са сред празнуващите 1 година от победата при опита за преврат. Те не се питат дали е „контролиран“ или предизвестен ли е бил Ердоган за него. Те следват лидера си. А на този етап това е Ердоган. Другото е въпрос на време и узряване на цяло едно общество, което засега се гледа под вежди с „инакомислещите“. Поне до 2019г и тогава „каквото сабя покаже“. Спорен остава и въпросът дали опозицията ще припознае кюрдите като съюзници в битката срещу „диктатора“? Засега нито опозиционната ПРН, нито прокюрдската ДПН са поканени официално на тържествата, а те са в разгара си. И то на фона на сложната и променлива геополитика, в която Ердоган толкова обича да играе основна роля. Дали турците имат като нашата поговорка, че „всичко е до време“?

Още от Анализи

Шънджън: тримата, които могат да променят света, но не могат да го управляват сами
Анализи

Шънджън: тримата, които могат да променят света, но не могат да го управляват сами

/Поглед.инфо/ Какво остана извън официалните изявления в Шънджън и защо премълчаното може да се окаже по-значимо от подписаното? Зад дипломатическите формулировки се очертават въпроси за съдбата на Европа, бъдещето на долара, границите на държавния суверенитет и цената на глобалното съперничество. В мащабен авторски анализ тук се разкриват дълбоките противоречия на историческия преход и изследва дали светът навлиза в епоха на ново стратегическо разбирателство, или се приближава към още по-опасно противопоставяне.

19.11.2026 19:07
Маркс, дългът и предизвикателствата пред едно ляво правителство през 2027 г.
Анализи

Маркс, дългът и предизвикателствата пред едно ляво правителство през 2027 г.

/Поглед.инфо/ Може ли едно ляво правителство, издигнато на власт от мощно социално недоволство през 2027 г., да проведе истински социални реформи, ако откаже да оспори държавния дълг и властта на финансовите пазари? Историкът и политолог Ерик Тусен се връща към анализа на Карл Маркс за революцията във Франция от 1848 г., Парижката комуна и гръцката криза от 2015 г., за да покаже как опитите за умиротворяване на кредиторите винаги завършват с предателство към народа, разоряване на средната класа и възход на авторитаризма.

14.11.2026 09:14
Абу Даби: преговори за края на войната или за новото разделение на Европа?
Анализи

Абу Даби: преговори за края на войната или за новото разделение на Европа?

/Поглед.инфо/ Какво се крие зад дипломатическия оптимизъм в Абу Даби? Защо Вашингтон бърза да намери формула за споразумение, Москва настоява за преразглеждане на европейската сигурност, а Киев се страхува от цената на компромиса? Анализът разкрива противоречията зад преговорите, скритите стратегически интереси и опасността мирът да се превърне в ново разпределение на влиянието между великите сили. Възможен ли е исторически компромис, или Европа е изправена пред ново геополитическо разделение?

11.11.2026 12:41
Поражението на републиканците на междинните избори в САЩ може да предизвика световна финансова криза.
Анализи

Поражението на републиканците на междинните избори в САЩ може да предизвика световна финансова криза.

/Поглед.инфо/ Америка може да се окаже на прага на финансова катастрофа, способна да разтърси целия свят. Трилиони долари се изпаряват от борсите, технологичните гиганти губят стойност, а балонът около изкуствения интелект заплашва да се спука. Поражението на републиканците допълнително усложнява ситуацията. Повтаря ли се сценарият от 2008 година, когато една американска криза повлече световната икономика? И може ли Тръмп да овладее процес, за чието разрастване сам допринесе?

09.11.2026 07:32
Тръмп остана президент, но Америка му отне свободата да управлява
Анализи

Тръмп остана президент, но Америка му отне свободата да управлява

/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп се изправя пред най-сложното противоречие на своето президентство: да притежава огромна власт, но да губи възможността да я превръща в политически резултати. Зад изборния обрат се разкрива много по-дълбок разлом – между американската държава и глобалния капитал, между обещаното национално възраждане и социалната действителност, между амбициите за световно господство и границите на американската мощ. Какво очаква Тръмп през последните две години и каква Америка ще остави след себе си?

06.11.2026 12:23
Америка гласува за Конгрес, но решава съдбата на властта на Тръмп
Анализи

Америка гласува за Конгрес, но решава съдбата на властта на Тръмп

/Поглед.инфо/ Зад милиардите долари, излети в американската предизборна битка, се крие много по-голям залог от парламентарното мнозинство. Кой ще определя бъдещето на Америка – финансовите гиганти, индустриалните корпорации или милионите граждани, които вече не вярват на обещанията за благоденствие? Тръмп се опитва да промени икономическия модел, който десетилетия наред осигуряваше американското господство. Но може ли една система да бъде преобразена от политик, израснал и забогатял в нея?

03.11.2026 13:13
Доц. Григор Сарийски: България се превръща в икономическа пустиня! Кой унищожи бъдещето ни?
Анализи

Доц. Григор Сарийски: България се превръща в икономическа пустиня! Кой унищожи бъдещето ни?

/Поглед.инфо/ България забогатява в статистиката, но обеднява пред касите на магазините! Еврозоната обещаваше инвестиции, евтини банкови услуги и европейски стандарт. Къде са резултатите? Във втората част на разговора ми с доц. Григор Сарийски поставяме неудобните въпроси: защо банките печелят, дълговете растат, а заводите изчезват? Кой превърна България в икономическа периферия? Как приватизацията унищожи предприемаческата култура? И най-страшното: изпуснахме ли историческия шанс да възродим българската индустрия? Диагнозата на Сарийски е безпощадна!

02.11.2026 18:30
Саймън Ципис: Светът пред нова подялба! Държавите отстъпват властта си на технологичните империи!
Анализи

Саймън Ципис: Светът пред нова подялба! Държавите отстъпват властта си на технологичните империи!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Кой ще управлява света утре – президентите или собствениците на технологичните империи? Във втората част на разговора ми със Саймън Ципис обсъждаме прогноза, която преобръща представите за бъдещето: Тръмп и Путин като последните могъщи президенти, Сибир като нов център на изкуствения интелект, корпорации без граници и милиарди хора, чийто труд може да стане ненужен. Ще изчезне ли средната класа? Кой ще се грижи за обществото? И защо Ципис предвижда края на ционизма и нови войни в Близкия изток? Разговор за бъдещето, което може да промени всичко!

02.11.2026 17:30