Ледът се спука, господа!
/Поглед.инфо/ Рано сутринта на 14 ноември. Кучешки студ. Пътувам към поредния сутрешен блок. Таксиметровият шофьор, млад мъж на не повече от 30 години, ме поглежда и казва: „За генерал Радев гласувахте, нали? И аз! И баща ми, и майка ми, и брат ми! Всички! Крайно време беше мутрата да ни се разкара от главите! Представяте ли си -15 години от моя живот гледам тая муцуна – да ми се пъчи по телевизорите, да ми вика „Аз, аз, аз!”, той давал, той пускал, той спирал, той разрешавал, той забранявал! И все другите му виновни! Все той света вода ненапита! А бе, бай Х..., България не е само магистрали, София не е само метро! Ще ме плаши той мене, че щял да си даде оставката! Ха-ха! Все едно да плашиш куче с кренвирш! Айде пътувай! Знаете ли защо гласувах за генерал Радев?! Защото си искам държавата! Искам да живея нор-мал-но! Кой живее нормално в България?! Никой! Накъдето се обърнеш – мизерия! Даже богатите – и те не живеят като хората в тая джунгла. Защото може да си облечен в кралски дрехи, ама като си в джунглата, не си никакъв крал. В джунглата си една маймуна!”.
15.11.2016 07:46