/Поглед.инфо/ И като се понесе един болезнен вой из българското дясно пространство заради загубата на Хилъри, човек направо може да се хване за главата. Че те собственият си миниатюрен резултат на изборите не оплакаха така, както смяната на караула в Белия дом. Вероятно е трудно да си представят свят, в който грантовете са спрени, но реалността е безпощадна, когато трябва да разстрелва на място розови видения. Много хора заложиха всичко за победа на Хилъри и сега мигат като Бойко Борисов в нощта на 6 ноември. Но това е традиционен български дефект. Десницата съпреживяваше американските избори като домакиня, която гледа епизод на "Малката булка". Владимир Левчев (синът на Любомир Левчев), виден протестър, дори вплете в стих терзанията на евроатлантическата си душа, разтърсена и изнасилена от резултата от изборите в САЩ. Тази свръхемоционалност обаче е карикатурна.
На избора в САЩ ние българите трябва да гледаме прагматично. И от висотата на това, което наричаме национален интерес, макар че българската десница обикновено трябва да разтваря речник, за да си обясни какво е това. Няма да коментираме противоречията във вътрешната политика, но Тръмп и Клинтън имаха съвсем различна визия за развитие на света.
По време на цялата си кампания Тръмп беше срещу големите търговски споразумения като ТТИП и обяви, че ще прекрати преговорите по тях. Той го прави не от алтруизъм, а защото средният и дребен американски бизнес също са една от жертвите на корпоративното хищничество. От българска гледна точка това е изключително позитивна идея. И понеже нашите елити се оказаха безпомощни да се противопоставят на СЕТА, сега можем само да се надяваме, че американците си избраха президент, който разбира колко вредни са подобни договори за целия свят.
Тръмп дойде на власт с идеята, че ще търси преговори с Русия, а не изостряне на отношенията. Именно това действие му навлече и медийната сатанизация. Мейнстрийм медиите в САЩ го изкараха кукла на конци на Путин, водещи журналисти ехидничеха, че той е руски проект. Медиите, които едно време бяха сочени като пример за журналистическа обективност, се превърнаха във фабрики за тотална пропаганда и зарязаха напълно етичните правила. И всичко това, защото Тръмп поиска мир, а не война.
Независимо от карикатурния му образ, той изключително ефектно успя да се ориентира и в геополитическия лабиринт на Сирия. Отказа да признае, че има такова нещо като "умерена опозиция" и даже обяви, че не харесва Асад, но той е единственият, който реално се бие с "Ислямска държава". Това е някаква удивителна глътка на реализъм в американската външна политика, която до този момент се водеше по някакви идеологически схеми, които фалираха напълно в гневния и бурен свят.
Точно заради това от българска гледна точка изборът на Тръмп не представлява край на света. А надежда за различна политика.
Никак не е малко.
