Земите, в които винаги ми мирише на люляци
Перник в началото на пролетта е гледка, която може да стъписа несвикналият с жега и екзотична прелест ум. Слънцето прежуря яко още в 8.30 сутринта в неделя, когато светите земи са празни и тихи, защото пролетариатът си ляга късно в събота, а неделята е пратена от Аллах на тази земя, за да може човек да се съвземе от прелестта на земята, от петте литра ракия, изпити предната вечер, от многото пеене в чест на звездите и от махмурлука, който се появява като неканен отряд на ДАНС, за да намекне, че вселената винаги търси баланса в своите геополитически отношения с хората и все намира начин да поднесе сметката в точния момент, като келнер, който е станал цял социален психолог от дългогодишно воайорство на клиенти в екстремни ситуации.
07.05.2012 13:30