Банковият терор в две изречения

/Поглед.инфо/ Карикатурността на нашия живот може да бъде открита най-добре в политическите коментари. Но истинският абсурд на България, нейното почти невъзможно съществуване като нормална държава е заровено в икономическите новини. Ето защо сега се кая, че изобщо отворих икономическия раздел на един вестник. Там, за разлика от райския газ на политическите сапунки, веднага мощно кроше ми се стовари върху погледа. Цитирам:

"Някои от банките в България вече промениха или планират да увеличат някои от основните такси за услуги. Доходите от такси и комисионни заемат все по-голям дял в печалбата на трезорите у нас, тъй като през последните години кредитирането е замръзнало".

Много хора описват ефекта на една езкотична амазонска отрова като кураре, като постепенно изключване на всички сетива. При мен тази фраза изключи цялата ми мозъчна дейност наведнъж. В друга държава подобна констатация нямаше да мине без последствия. Защото, независимо от трайните увреждания, които неолиберализмът може да причини на колективните мозъчни клетки на едно общество, там все пак има някакво критично количество на здрав разум. Как да си обясним това изречение? Значи, понеже банкерите не искат да се откажат от своята идея да допринесат за растежа на българската икономика като купят на любовниците си по един апартамент, това означава, че спадът в техните печалби трябва да бъде одран от клиентите им. Аз така разбирам констатацията. Банките искат да запазят ръста на печалбите, но понеже собствениците им са някакви интелектуални джуджета и не знаят, нито искат да мислят, решават да постъпят по най-елементарния и най-злодейския начин - да натоварят клиентите си с отговорността за техните собствени портфейли. И после, представете си, има хора, които се възхищават на ефективността на банковата система у нас. Това е ефективността на паразита, нищо повече.  Каква икономическа логика изисква вдигането на цените на услугите? Да не би да се е увеличила енергията, която банковите служители използват да натиснат два бутона, чрез които да ти проверят сметката или да прехвърлят пари? Или някъде е приет закон за неприкосновеност на банковите печалби? Ами щом е криза е естествено печалбите им да намалеят, но това не означава, че трябва да смучат кръв на живо. Знам, знам, много псевдоикономисти ще кажат, че логиката ми не е икономическа. Но всъщност това е морален дефект при тях. Хитро е да търсим олигархията вън от банковата система. Но в банките няма ли я? Нима това не е олигархично мислене? Да натовариш обикновените хора с поредното увеличение от нищото? Темата за банковия терор у нас никога не е била обект на задълбочен политически анализ и дебат. А много ми се иска да го видя и да го чуя поне веднъж през живота си. Вместо това всеки път, когато някой повдигне темата, се появява телевизионното ченге Хампарцумян и започва да кряка, че финансовата стабилност била заплашена...Или пък да говори, че промяната на лихвите била като да промениш климата. Някой се опитва да ни залъже с глупости. Това е димна завеса, която да прикрие поредното одиране на живо. Плашещото е, че подобно изречение минава ей-така между другото. Научили сме се да приемаме абсурда като част от ежедневието. Парализирани сме дотам, че дори не можем да реагираме в миговете на злодеяние. Ето как се отваря терен за подобно банково обирджийство, за диктата на частните съдебни изпълнители, които, подобно на феодални владетели, се разпореждат по своите територии. Един голям проблем изчезва в отровната мъгла на лъжата. А междувременно продължават да ми говорят за БКП, досиета, ченгета и прочие митологеми, които са създадени като картонени чучела, за да не може човек да си даде сметка за реалността.

Изобщо в България не обичаме да дискутираме наистина важните си проблеми. А някои дори изпадат в екстатична гордост, че не искат да ги обсъждат. Наскоро се сблъсках с нарцистичен текст на някакъв младеж, който със самочувствието на човек, произлизащ от богато семейство и никога не изпитвал мазния ужас да не знаеш с какви пари ще си купиш храна утре, високомерно обясняваш, че бедността не била проблем, а само следствие. В санитарно изчистения от интелект десен ум, когато установим някакви правила в капитализма и създадем съдебна система, която да работи в полза на големите инвеститори, това мигом ще реши и проблема с бедността. Което е като да разказваш сюрреалистична приказка за идиоти. Нима в страните с правила няма бедност? Нима там, където има работещо правосъдие, този проблем е решен? Някой се опитва да изтръгне дори идеята за социален дебат от нашето ежедневие, защото, ако обществото влезе в него, ще стане ясно, че професионалните граждани не ни предлагат свобода и богатство, а ни предлагат още по-тежки пранги върху краката. Това е драмата на България днес. Изтикали са сатирата в политиката, а реалното обирджийство е скрито в сухата икономическа статистика. И колкото и да размахваш меч срещу политическата клоунада, промяната няма как да дойде, защото, за да дойде човек, трябва да почне да рита банките, банкерите, останалите тлъсти капиталисти, които се опитват от залъка на бедните да изтръгнат поредната си порция с черен хайвер. Това е драматичната истина за нашия живот. Четете икономическите новини.  И след това, подобно на Стефан Хесел, ви призовавам - възмутете се!