/Поглед.инфо/ Смешно. Тъжно. Потресаващо. Перверзно. Но ето, че немислимото стана – хора, които до вчера твърдяха, че само един поглед от Юлия Кръстева лекува 15 произволно избрани заразни заболявания, а всяко нейно мигане с очи е израз на класическа мъдрост с намеци за буйна гениалност, днес вече твърдят, че едвам са четяли нейните произведения, че евроатлантическите им съвести винаги са подозирали нередности, че подсъзнателно са усещали, че тя не е никакъв писател, а слуга на световното зло. Най-много се изкефих на мнението на някаква случайна градска дясна, която беше написала, че никога не е харесвала Юлия Кръстева, но не смеела да го изрази публично, защото се съмнявала в собствените си преценки. Величествено! Само с едно изречение бе разкрита най-дълбинната ценностна същност на градско дясно – стадността. Кръстева е обожествена, даден й е статут на интелектуален светец и заради това сектата се е чувствала задължена да лее сладострастни слюнки по интелектуалната й аура и парижкия й шик. И всички тези подозрения постфактум трябва да ни накарат да забравим как през 2014 година същите хора, които днес твърдят, че са подозирали, подсъзнателно знаели и направо са били убедени, се тълпяха на лекцията на Юлия Кръстева в СУ „Св. Климент Охридски“, а след това пускаха стадно снимки от там, за да демонстрират принадлежност към клуба на умните и извисените.
Още тогава четох в един полужълт сайт „Момичета от града“ един текст, който приличаше на нещо, което „Работническо дело“ би пуснало през 1954 година, ако се стремеше да пише като „Космополитън“. Ще си позволя няколко цитата:
"Юлия Кръстева дойде! Така радостно проехтя и зазвуча това събитие, тази новина, чакана от нас цели 20 години! "
“Наблюдавайки това почти митологично завръщане, ни се струва, че нищо, което тя каза или направи по време на четиридневната си визита у нас, не беше случайно…Медиите предпочитат лесното и достъпно разбираемо и подлежащото на бърза забрава. Юлия Кръстева обаче успя да влезе в дневния им ред и по този начин стана част от един друг ред и дискурс – превърна се в поп икона за няколко часа…"
Пред нас е изрисувана една икона, ходещ интелектуален ангел, недосегаема светица, а всеки неин жест е доказателство за богоизбраност. Да, знам, че това звучи особено гадно за атеистка като Кръстева, но бг-интелекта не знае граници, когато иска да сложи на някого, а този текст се доближава до житията на светци. Между другото в него се припомня за един текст на Кръстева от началото на 90-те години – „Българийо , страдание мое“. В него тя изследва „пораженията от комунизма“ и чете морал на цялата нация. Не съм чел Кръстева подробно. Романът й „Убийство във Византия“ прочетох трудно, но ми хареса. Есето й за България обаче и тогава, а и сега, когато си го припомних, предизвиква единствено леки тръпки на отвращение. Но за някои Кръстева беше наместник на Бога-интелектуалец у нас.
Всичко това приключи.
След като Комисията по досиетата публично обяви, че Кръстева е била агент на ДС с псевдоним Сабина, вероятно ще последва омерзително триене на снимки, заличаване на следите от позорното събитие и цял порой от мнения как отдавна са знаели за това, че ДС е пуснала своето отровно семе в редиците на просветените, на онези, които винаги са прави, морално бляскави и модерни.
В началото много се дразнех на това редовно повтарящо се лицемерие. Сега обаче вече, признавам си, наблюдавам със садистично удовлетворение псевдоморалните конвулсии на гражданското психодясно, което самичко се обрече на нещастната и прокълната участ да се дави в тресавището "ДС" отново и отново.
Казусът "Сабина" е важен не заради сътрудничеството на Кръстева. От моя гледна точка това не е осъдително. Но този случай осветява като огън вампирска бърлога, цялата морална подлост, върху която бе конструиран разказът за близкото минало. Именно такива като Кръстева, нейните държачи на папки, медийните й обожатели и обществените й пиари, за да се изкарат поне в минимална степен несъгласни и дисидентски настроени, създадоха черната легенда за ДС, сатанизираха миналото до абсурд и се опитаха да прокарат това зловещо фентъзи дори и в учебниците по история. Днес цялата шашма се обръща срещу тях като бумеранг на съдбата.
Самата парижка интелектуалка бе видна участничка в този процес на очерняне на миналото. Те се нуждаеха от подобно омазване, защото именно в подобен мрак можеха да скрият своите биографии на запенени кариеристи и малки удобни винтчета на системата. Психодясното истеризира миналото докрай и днес събра собствения си бъркоч, трови се със своята политическа помия и това ще продължи докато и последния от тях не падне покосен от оръжието, което създадоха.
В интерес на истината този капан можеше лесно да бъде избегнат. За целта трябваше единствено някой да се опита да прокара разграничение между различните форми на сътрудничество с ДС, да се обясни на хората, че не можем да приравним всички под общ знаменател, защото всяка съдба е индивидуална, мотивите също. Подобен обективен подход обаче не вършеше никаква работа на възникващата българска десница, защото щеше да разруши основните основания за нейното съществуване. И всички, които днес бързат да се отрекат от Кръстева, бяха реални съучастници и гласоподаватели в този процес. Защо тогава знанията им за всичко не работеха така успешно? Защо тогава никой не се опита да предупреди? Защо всички, които били подозирали интелектуалката за комунистически доносник, поне не се опитаха да повдигнат темата? Ами много ясно защо – бяха заети да хвърлят съчки в кладата на миналото и със садистична радост да си мислят, че го заличават завинаги и то никога няма да се върне, за да ги тормози. Само че историята се повтаря като фарс. Това го е казал Маркс. Не твърдя, че психодясното трябва да е наясно с това, но Юлия Кръстева е задължена да го знае.Едва когато вятърът се обърна и почна да помита психодесните като торнадо, те изведнъж почнаха да мрънкат за индивидуалните човешки съдби, за това, че не всеки е можел да бъде герой, за това, че трябвало да се отчита всеки случай сам за себе си. Много е късно. Чудовището, което пуснаха на свобода, вилнее и няма да спре, докато не му останат други жертви.
И заради това е смешно, повече от смешно е, че тези "архитекти на историята" до един се оказаха кадри на ДС. До един. Най-големите разобличители на ДС излязоха с картончета. Най-големите съвести – агентура. Най-моралните – доносници. Най-модерните – явочници. Заради това е ясно и друго. Дъвката „лустрация“ е била пускана единствено за стригане на вълната на психодесни избиратели. Най-кресливите й подръжници никога нямаше да могат да се появат на сцената, ако я бяха приложили. Темата е била само стръв, нещо като допълнение към сълзливите интервюта за ужасите на комунизма и прогресивно увеличаващия се брой на дядовците, станали жертва на Народния съд.
Само че в този случай и тези, които им гласуваха наготово, също не са невинни. Те поддържаха с гласовете си тази лъжа, съучастваха й с демонстрации и крясъци, с пърформанси, с истерия. Заради това не приемам позата на обидени, която се опитват да заемат. Не, мили мои, вие постоянно ни натрисахте най-големите лицемери, лъжци и изверги в политиката и поне веднъж трябва да осъзнаете не само грешките си, но и своята вина. Публичният линч над Кръстева е просто пореден епизод в един стар сериал. На нея й предстои да види колко жестоко може да бъде стадото и как нито един от тях няма да намери поне малко морални сили да я подкрепи в тези трудни мигове.
Но във всичко това има някакъв лъч на оптимизъм. Фактът, че днес най-големите лицемери изгарят в собствената си пиромания намирам за странно удовлетворителен. Винаги е добре да видиш как историята застига като кръвожаден звяр тези, които си мислеха, че са я обуздали. Но като гледам как изобличителите на ДС до един се оказаха с картончета, почвам леко да параноясвам. Да не се окаже, че цялата кампания по изобличаване на ДС всъщност е спецакция на самата ДС? Питам бе, само питам.
Кръстева и компания да отговарят...
