/Поглед.инфо/ Св. Христо Иванов, този, чието име трябва да се изговоря с молитвено придихание, либерален блясък в зениците и антикорупционно кресчендо, тези дни получи съдебна регистрация на своята партия "Да, България". Този юридически акт си заслужава да бъде отбелязан. Партията, която настоява за яростна борба с корупцията, за това да има законност и правилата да важат за всички, минава през съда за 17 дни. Това е космическа, направо свръхсветлинна скорост. Толкова бърза партийна регистрация историята на прехода просто не познава. Останалите формации чакат по два, три, четири месеца. Тук обаче случаят е различен.
Св. Иванов подава документи на 13 януари, а на 30 партията му е готова, сега й остава само бързичко да подаде регистрация в ЦИК и да се яви на избори. Тази бързина мирише съмнително. Навява лошо усещане за схемаджийство при това осъществено пред очите на широката публика. Ако приемем, че днес основем свръхконсенсусната анти-статукво партия "Да на бирата", то регистрацията трудно ще ни излезе по-рано от два месеца. Оказва се, че в България има правосъдие за наши и за ваши. А "Да, България" очевидно са от нашите. Защо да не дадем на антикорупционните ангели и либералните светии едно рамо, та белким добутат поне до държавна субсидия, за да се кротне малко грантаджийската мисъл и да се поуспокои, че все пак отнякъде ще падат пари и няма да има нужда да се регистрират в бюрата по труда.
Но няма как да не ни направи впечатление тази ефикасна подлост. "Да, България" от първите си стъпки приема да й дадат едно рамо тук и там. Което сигурно нямаше да прави впечатление, ако не бяха кресливите декларации за морал и патетичните клетви, че в тях е ключът към промяната. Приемането на преференциално отношение вече е началото на тумора на корупцията. И е интересно, че първи на неговото тъмно очарование се поддаде именно "антикорупционната" партия.
А след това си ги представете в управлението...
Дума
