/Поглед.инфо/ В началото на 2011 година журналистите от вестник "Галерия" Кристина Патрашкова и Явор Дачков изкараха на бял свят един от най-скандалните записи, които някога са излизали за Бойко Борисов. Нека да сложим нещата малко в контекст. През 2011 година правителството на Бойко Борисов изглеждаше непоклатимо и се къпеше в медийна любов и ласки като порноактьор на снимачна площадка. В парламента беше идилия - почти никаква опозиция. БСП с малко депутати, ДПС с все още неизяснена позиция, Синята коалиция, прабабата на Реформаторския блок, се държеше флиртаджийски с ГЕРБ в опит да се пребори за сърцето на Борисов и да отстрани от него "Атака".
И точно тогава изведнъж излезе флашката, която после стана известна като скандала "Ало, Ваньо". На нея имаше записан разговор между Бойко Борисов и Ваньо Танов. И до днес градската легенда носи вица за това, че Танов се беше опитвал да набере ЕГН, мислейки, че е телефонен номер. Освен тази шегичка обаче, от записа ясно се чу как Борисов нарежда, абе направо заповядва на Танов митническите екипи да бъдат изтеглени от складовете на бизнесмена Михаил Михов, наречен още Мишо Бирата, защото е собственик на "Леденика". Очевидно вдигане на политически чадър, заради което във всяка друга страна Борисов отдавна щеше да търка подсъдимата скамейка, а и вероятно да пролежи остатъка от живота си в затвора. От разговора става ясно още, че чадърът над Мишо Бирата се държи екипно от Борисов и от Георги Първанов, който тогава беше президент на страната.
Това беше първото истинско разклащане на първия кабинет на Борисов, и то въпреки че повечето медии се втурнаха да бранят премиера все едно е ангел, оклеветен от силите на мрака и злото.
И тук вече се отключва сюжет, който звучи като хорър-роман от 30-те години на миналия век. Сякаш някакво древно проклятие висна над тази афера, защото последствията от нея станаха много тревожни. Преди да ги разкрия, нека да предупредя нещо. Не се опитвам да развивам теория на конспирацията. Не соча обвинително с пръст към никого. Ще опиша единствено какво се случи след тази история и дори няма да настоявам да виждате последователност в моите описания. Понякога вселената действа хаотично и е възможно всичко описано да няма никаква причинно-следствена връзка...
И сега дайте да видим последствията. В рамките само на 5 години всички основни лица, забъркани в тази афера, си отидоха от този свят. При това кончината обикновено се характеризира с една дума "внезапна".
Мишо Бирата умря внезапно в края на март 2011 година. Диагнозата му беше "масивен инфаркт". Внезапна диагноза. Смъртта го настигна в тежкарския хотел "Правец Ризорт". Неведоми са пътищата господни, е казал народът, но и до днес е интересно как така мъж в разцвета на силите си, трениращ, издъхва от масивен инфаркт така внезапно.
Само година по-късно в началото на май 2012 година внезапно почина и вдовицата на Мишо Бирата - Ева Михова. Така и не се изясни от какво точно. Медиите пошумяха малко и после всичко заглъхна. Как така двамата души, които можеха да уличат Бойко Борисов в политически чадър, се оттеглиха в отвъдното толкова внезапно и не бе коментирано като тема, че масивните инфарктни дебнат зад ъгъла. Малко преди смъртта си Михова бе споделила пред един сайт следното: "Още ми е рано да говоря за случилото се, за Мишо и за всичко, което знам и пазя в себе си. Рано ми е да говоря и за бъдещето, но един ден ще разкажа доста любопитни неща..". Така и не научихме какво искаше да каже.
И най-накрая на 29 февруари 2016 година съвсем внезапно почина и Ваньо Танов, основният играч в аферата, за който имаше подозрения още през 2011 година, че е автор на записите с премиера. Дали това е така или не, вече няма кой да ни каже, защото внезапната смърт в линейката, покосила Ваньо Танов, затвори завинаги устата му.
"Днес загубих скъп приятел, човек, на когото вярвах и можех да се доверя", написа Бойко Борисов в съболезнователната си телеграма до близките на внезапно починалия. Интересна епитафия и обобщение на един живот. Дано на близките да им е станало по-леко от тези топли думи.
Разрових новините - наистина всяка смърт по тази афера е била определяна като "внезапна". Може би като всичко в България. Но днес вече внезапно изчезнаха всички хора, които можеха да осветлят детайлите в тази политическа мистерия с използвани СРС-ата. О, пардон, остана един от участниците в този разговор - самият премиер Бойко Борисов, но пък той е известен с крайното се нежелание да повдига тази тема. Така че научаването на истината внезапно се отлага за някое друго време, за някой друг живот, където хората не умират така ненадейно и неочаквано, за да оставят след себе си само една празнота от въпроси. И празнота от отговори.
Внезапното изчезване на всички заподозрени може да поражда много съмнения, но те просто няма как да бъдат потвърдени или отхвърлени. Всъщност вече и тази афера остана висяща като призрак във въздуха, който да плаши неспокойните политически участници във властта и завинаги да им напомня, че могат внезапно да се превърнат в поредната мистерия на прехода...
