/Поглед.инфо/ Откакто в деня след местните избори през 2015 година Цветан Цветанов триумфално развя отровносиня карта на България като знак, че ГЕРБ, подобно на епидемия, е обхванал цялата страна, някакво политическо проклятие порази тази партия. И подобно на холивудски трилър в мига, в който калинките трябваше да празнуват и отварят шампанското, че техния номер мина, започнаха всички проблеми на ГЕРБ.
Първо - коалиционният им партньор ДСБ окончателно отказа да си пие хапчетата и реши да се отдаде напълно на шизофренията. Реформаторският блок, който трябваше да е десният гръбнак на управлението, се разтърси от земетресение и едната част от него обяви, че излиза в опозиция, забравяйки да извади кадрите си от управлението. След това започна и криминалната вълна в България - убийства на бизнесмени, рязък скок на кражбите, побои по пътищата, все едно демоните от 90-те години се връщат като кофти махмурлук.
Изведнъж, без никаква причина, победителите в изборите започнаха да се държат паникосано, нещо, което съвпадна по време с ожесточаване на социалния гняв, с лекарските протести, с протестите на цели съсловия, станали жертва на политиката на безвремието, която се оказа любимият буламач на Четворната коалиция. Просто се случи нещо невиждано - Бойко Борисов остана без своя любим инструмент, вече просто няма как да използва коронния си номер, който толкова често го спасяваше от удяване преди. Вече няма как да прехвърли вината на някой друг. В периода 2009-2013 година любимото чудовище на ГЕРБ беше Тройната коалиция. В генералското богословие тя бе описвана като митологичен звяр, заради когото десните мерки на ГЕРБ киселеят в устата на хората и ги кара да повръщат. Тройната коалиция стана нещо като универсален сапун. Тя беше виновна на Дянков заради това, че той опоска фискалния резерв. Виновна на Цветан Цветанов, докато подслушваше политическите противници. Виновна за провала в политиката на здравеопазването и за всичко останало, което се сетите.
Сега положението е драматично. В подновените си телевизионни турнета Бойко Борисов няколко пъти се опита да използва картата "Орешарски", за да свали вината от себе си, но си личеше, че дори той самият не вярва, че това оправдание ще мине. Орешарски имаше наглостта да вземе заем само от 1 милиард и то да покрие щетите на дянковщината, а новото управление заточи лиги на цели 16 млрд.. Няма как да стовариш такова решение на предишните.
Изведнъж ГЕРБ осъзнаха, че когато властта цялата влезе в ръцете им, техният политически свят започна да се разпада. Само за няколко месеца те си спечелиха неизброимо количество врагове заради парламентарните си безумия. Съскания се чуха дори от тези, които овластиха Бойко Борисо за втори мандат - умните и красивите, които живеят в протестна абстиненция и не знаят как да си опрадават грантовете.
Политическата паника на Борисов си личи не само по новите му телевизионни одисеи. Преди две седмица той свика събрание на актива на ГЕРБ, което приличаше повече на театър, отколкото на политическа сбирка. Трудно е да останеш с друго усещане, след като на публиката й бе забранено да взима думата, а изказвания направиха само председателят на партията и неговите заместници. Словото на Борисов едва ли ще остане с нещо в историята. Ще се запомни само частта, в която той размаха пръст на своите, че ще бъде безпощаден към проявите на корупция. Честно казано обаче, повечето хора разбраха по друг начин съскането на лидера. Те го разтълкуваха по-скоро като призив към публиката като краде, да краде така, че да не бъде хващана. Именно в речта на Борисов си пролича причината за паниката. България няма никаква посока. Геополитическите бури вилнеят все по-силно, икономиката се задъхва и вече дава признаци на кома, политическото отчаяние става най-трайният фактор в настроенията на хората, а социалните системи са в клинична смърт. Държавата е затънала в блато, откъдето може да се излезе чрез стратегия и качествена политика, но ГЕРБ никога през собственото си съществуване не са били дори близо до тази идея. И така се оказаха пленници на своя успех, затворници на властта, които осъзнават, че този път вече ще понесат ритниците на избирателите, защото няма зад какво да се скрият.
Само на подобен порив можем да отдадем две актуални събития, които само на пръв поглед се бият едно с друго. В продължение на театралната си борба с корупцията, Борисов изригна през миналата седмица с новината, че е поискал оставката на зам.-кмета на София по транспорта Любомир Христов, заради конфликт на интереи. Заедно с това той настоя за оттеглянето от парламента и на депутатката от ГЕРБ Ирена Коцева, чийто съпруг бил спечелил обществени поръчки в столицата. Оставяме настрани дребният факт, че една правова държава трудно ще намери механизъм, по който премиерът да има право да се меси в местната власт по този начин, но хайде, това ще го отдадем на партийна заповед, а не на министър-председателска. Но вдигането на такава пушилка за пореден път показва тактиката на Борисов - да замести липсата на реална политика с имитация на антикорупционна дейност и така да залъже гладната публика, че страната не тъпче на едно място, а светлото бъдеще не е закрито завинаги, а е просто временно отложено. Разбира се, акцията дойде и като опит да се запушат гневните гласове на софиянци, които още отсега стискат ръцете в юмруци заради шоковото вдигане на цената на билетчето с 60 на сто.
Междувременно в парламента ГЕРБ се разбърза да приема нови правила в изборното законодателство, за да се опита да се защити при бързи предсрочни избори и да си осигури служебна победа, ако е възможно. Ето как в Изборния кодекс изведнъж се появи задължителното гласуване, но също така и заличаване от изборните списъци на всеки, който два пъти не отиде да подаде гласа си. Отпадна и създаването на изборен район "Чужбина", което бе прието със солиден брой гласове, сред които на Реформаторския блок и по-специално на ДСБ. След това те ореваха света, че гласуването им било объркване, просто не разбрали какво гласуват. Дори и да приемем, че реформаторите стоят надрусани в парламентарна зала и не знаят какво правят, все пак те трябва да обяснят и своята подкрепа за друго налудничаво правило. От една страна, се въвежда задължително гласуване, а от друга страна, с гласа на психодесните се прие идеята избори в чужбина да се организират само на територията на български дипломатически представителства. Радан Кънев дори се опита да иронизира в своя фейсбук премиера Бойко Борисов, като пусна скриншот за това как министър-председателя е обещал преди една година да има район "Чужбина". Разбира се, особено иронично е точно Радан Кънев да се прави на съвест, защото все пак говорим за човека, който обеща на избирателите си да не гласува за правителство, на което Борисов е премиер, а след това не само гласува, но дори и не се извини качествено.
Трябва обаче да припомним, че досега всяка партия, която се е заиграла с изборните правила, е получавала единствено и само шамари на изборите. Избирателите в България най-лесно наказват тези, които се опитват служебно да си присвоят техния глас. Точно това, например, бе забравила БСП през 2009 година, когато социалистите вкараха в изборния кодекс прага за коалиции да бъде не 4, а 8 процента, както и във всеки избирателен район да има по един депутат, който да се избира мажоритарно. Първата идея беше посечена от Конституционния съд и именно това вкара традиционно десните в следващия парламент, защото иначе и посмъртно нямаше да могат да минат бариерата. Втората идея, макар и внушена на БСП от тогавашния президент Георги Първанов, на практика лиши левицата от поне 10 депутата, които можеше да има без мажоритарен вот. Избирателите са непредсказуеми и най-много обичат да наказват тези, които са повярвали, че служебно ще държат властта завинаги.
ГЕРБ са като обезвредител на бомби в холивудски филм. Те отчаяно усещат, че бомбата цъка под краката им и това, което днес изглежда примирено, отчаяно и предало се, утре пак може да залее улиците. И тогава няма да е ясно нито кой ще яхне този социален гняв, нито какво ще роди мътилката на този гняв, който клокочи и само чака повод да се освободи. Заради това в техните действия вече се усеща хаосът, присъщ на мисленето на сапьора - коя жичка да отреже, за да спре взрива - червената или зелената? ГЕРБ, убеден съм, по трудния начин ще научат, че при тях вече няма значение. Проклятието на отровносинята карта е това, че взривът е неизбежен. Сутрешните блокове не могат да излъжат хората, че са сити. Театралните акции няма как да ги убедят, че забогатяват. Телевизионната демокрация няма как да те убеди, че страната ти знае какво прави в този прекрасен и гневен свят.
Заради това заредете се с пуканки.
Паниката на тези, които ще бъдат взривени, ще се увеличава като напрежение в блокбастър.
