/Поглед.инфо/ Малката фискална „конституция“ на Европейския съюз, разписана като „Пакт за стабилност и растеж“, която трябваше да се превърне в жалон за устойчивото развитие на всички страни-членки, отдавна не се спазваше от някои от най-големите държави.
Трябваше само една „капка“, за да прелее окончателно чашата на правилата. Тази „капка“ се оказа един миниатюрен вирус (400 пъти по-малък от ширината на човешки косъм), за да се премине към „дерогация“, казано на човешки език – към „временно“ неспазване на правилата. Вирусът на COVID-19 и предприетите „защитни“ мерки за ограничаване на нейното разпространение удариха силно икономическия растеж (той стана отрицателен за ЕС през 2020 г.), но едновременно с това наложиха изливане на водопади от бюджетни средства както към засегнатите семейства, така и към недофинансираното здравеопазване, към преминаването на обучението в онлайн режим, а също и за финансовото подпомагане на затворените „несъществените сектори“.
Спазването на установените фискални правила в се оказа ограничаващо условие за провеждането на необходимата антикризисна фискална политика и или трябваше да бъде временно „блокирано“, или щеше да съсипе съвсем хората и икономиката. През м. март 2020 г. Европейската комисия активира клаузата за „обща дерогация“, предвидена в Пакта. Клаузата следваше да бъде дезактивирана незабавно след същественото ограничаване на пандемията, или, както се предполагаше, при ваксиниране на над 80% от населението на съответната страна, а сега вече се допуска че това ще стане отново норма от 1.01.2023 г. Със сигурност няма за има специално изключение за България, даже и да не е постигнала до тогава прочутите 80% ваксинация.
Европейският БВП ще нарасне през 2021 г. с 4,8% и с 4,5% през 2022 г. както в ЕС, така и в еврозоната, 3,9% в „пътническия влак“ на България. Това означава че още в края на тази година ще бъде достигнато нивото от преди пандемията (без Испания и Италия), което е оптимистичен факт. Песимистичната съпътстваща тенденция на растежа е инфлацията, която през тази година ще бъде около 2,2% за ЕС, около 3,8% за България.
И стигаме до казуса за дълга. Фактите са повече от тревожни: бюджетният дефицит за страните в ЕС през 2020 г. е достигнал до 6,9% от БВП (при норма до 3%); съотношението на държавния дълг към БВП е около 90% (при норма до 60%), като 13 държави го нарушават. Всички държави в – без изключение - влошават степента си на задлъжнялост през 2020 г. Страните, чиито дълг вече превишава 100% от БВП вече са „Невеликолепната седморка“ - Гърция, Италия, Португалия, Испания, Кипър, Франция и Белгия.
Брутният държавен дълг на България (като процент от БВП) е бил най-нисък през 2008 г. – 13,0%, рязко е скочил през 2014 г. на 27,1%, след което плавно намалява до 20,2%. През пандемичната 2020 г. дългът скача на 25,0%, а в края на 2021 г. може би ще наближи опасната граница, очертана от „директивата на ЕС“ от 30%. Брутният външен дълг (частен и държавен) на България ще надхвърли 42 млрд. евро, което ще представлява над 63,0% от БВП. Очевидно, България е „на ръба“ на опасната граница на фискалните правила, емитирайки дълг след дълг!
Какви са причините за тази дългова експанзия? Едно на ръка е пандемията, която не само отнема човешки животи и разболява трайно големи групи от население (най-вече неваксинираните), друго са „вътрешните“ субективни причини. Първо, „черната овца“ на ЕС се провали с мерките срещу пандемията, несъобразявайки се „добрите практики“ на ЕС и по света. Това ще има дълготраен ефект върху икономиката на страната. Второ, щедрото политическо „наливане“ на „помощи“ – особено при три парламентарни избора и един президентски – надмина бюджетните възможности на страната. И мерките 60/40 (можеше вече да са 80/20), и поголовните 120 лв. за всички пенсионери (има и пенсионери-милионери –защо и на тях?!), и смъкването на ДДС-то по някои групи стоки без задължение производителите да намалят адекватно цените – всичко това имаше повече „предизборен“, отколкото логичен и социален смисъл. Трето, невнасянето навреме на Националния план за възстановяване и устойчивост (само Нидерландия и ние сме в тази ситуация) означаваше през тази година да не се възползваме от безвъзмездните средства от ЕС. Четвърто, корупционните практики „подяждат“ на национално и на общинско ниво обществен ресурс, който иначе би бил от полза и на икономиката, и на обществото.
„Чистенето“ на дълг става или чрез обезценка на националната валута (по-висока инфлация от средната в ЕС), или чрез връщането към допустимия бюджетен дефицит до 3% от БВП и в България, и в ЕС. Безболезнен е вторият път, понеже инфлацията подяжда доходите на над 40-45% от хората с ниски доходи, което е предпоставка на социални напрежения и даже революции.
Да не забравяме че когато дълговете ни растат, бъдещето на децата ни се смалява!
