Георги Близнашки, професор по конституционно право, пред в. "БАНКЕРЪ"
Г-н Близнашки, могат ли Делян Пеевски и Иван Иванов (който бе предложен за заместник-министър на МВР) отново да станат депутати, след като веднъж са били избрани от парламента на други постове?
- Не, не могат. Те са напуснали парламента, за да се присъединят към структури на изпълнителната власт, като при това са встъпили в длъжност. Това е станало с тяхно съгласие, а тези позиции са подчинени на принципа на несъвместимостта. Така че връщане назад за тези хора няма и не може да има.
Кое е за предпочитане - реалната подкрепа с кворум на Волен Сидеров за кабинета или тайна договорка за подобно действие между БСП и ГЕРБ?
- Нито едното, нито другото. Това, което наблюдаваме, не е нищо друго освен патология на парламентаризма. Не може едно инцидентно мнозинство - БСП, ДПС и "Атака", да си поставя за цел да унищожи най-голямата политическа партия в страната - ГЕРБ. Парламентаризмът е управление чрез дискусия, а не начин за разправа с политическите противници.
В условията на криза най-доброто за страната би било създаването на голяма коалиция между двете водещи политически партии, но тази възможност беше осуетена още в началото. Самата обществена атмосфера беше отровена още по време на предизборната кампания, напрежението продължи да се нагнетява дори след изборите. Известни социолози и политолози се надпреварваха да вещаят арести за лидерите на опозицията, заговориха за "истинска и безжалостна война" на БСП срещу ГЕРБ, а от трибуната на Народното събрание следваха една след друга заплашителни речи. Въобще политиката на реванш, която следваха Сергей Станишев и неговото обкръжение, даде своите горчиви плодове.
Въпреки че сте член на БСП сте сред протестиращите. Не е ли възможно ефектът от шаха, в който се намира политическата класа, да се обърне срещу гражданите заради очертаващата се дълга политическа криза?
- Да, протестирам като гражданин наравно с всички останали. Това е протест на гражданското общество срещу олигархията, ще рече управляваните се бунтуват срещу арогантността на управляващите. Явлението е описано научно от проф. Пиер Розанвалон като "контрадемокрация" в книга със същото заглавие. Тя бе издадена неотдавна и на български език.
Нека не забравяме, че назначението на Пеевски беше само капката, която преля чашата. Големият проблем е самият Пламен Орешарски и неговото правителство, което се възприема от гражданите като проекция на олигархията. Обстоятелството, че десетки хиляди български граждани излязоха спонтанно на улицата и продължават да го правят всеки ден вече повече от месец, е повод за национална гордост. Това, което се случва, е своеобразна морална революция. Тя трябва да бъде подкрепена от всички честни и почтени българи с будно гражданско чувство.
Що се отнася до ответната реакция на т.нар. политическа класа - смятам, че тя не е в състояние да прибегне към открита репресия, тъй като сме на крачка от обществен взрив с непредвидими последици. Децата на номенклатурата, които съставляват ядрото на политическата класа в България, или ще се вслушат в гласа на народа, или ще бъдат изхвърлени на бунището на историята. Убеден съм, че второто никак няма да им хареса.
Има ли на протестите и други лявомислещи?
- Да, има. Това са предимно млади хора, като някои от тях са изключително активни в интернет и оказват съществено влияние върху развоя на протестите. Едно ново поколение навлиза в политическия живот, а тези млади хора тепърва ще се определят политически и идеологически. По-важното е друго, а именно, че те са носители на повишена чувствителност към корупцията и злоупотребите с власт, а това е надежда за едно по-добро бъдеще на страната. Лично аз се гордея с моите студенти - сегашни или бивши - които са в първите редица на протестите. Всяка вечер някои от тях изтичват през площада при мен, за да си стиснем ръцете в знак на солидарност и подкрепа.
Възможно ли е една оставка на Станишев да измие срама от БСП, или е време лявата алтернатива да се потърси другаде?
- Трябва да сме наясно, че Сергей Станишев няма да си подаде оставката. Нагонът към властта е доминиращият мотив във всичките му действия и в целия му живот. Той няма личен живот, няма професия, чрез която да се доказва и да търси изява. С "проекта Станишев" са ангажирани твърде много хора - както вътре в страната, така и извън нея. Виждате колко много политолози и социолози се стараят да го хвалят и величаят, макар и без особен резултат. Става дума за особен посткомунистически феномен от неосталинистки тип, който тепърва ще бъде разискван. Този човек досега нанесе огромни поражения върху социалистическата кауза. Да не забравяме, че тъкмо той въведе ултрадесния "плосък данък", с което елиминира на практика идеята за социална справедливост в България. Самият той се явява най-пълното и завършено олицетворение на олигархичния модел, срещу който протестират днес българските граждани. Никак не е случайно обстоятелството, че катастрофата на "проекта Станишев" се възприема от редица негови апологети по твърде апокалиптичен начин. Отделни политолози и социолози говорят направо за "катастрофа на системата" или дори за "колапс на либерално-демократичната утопия".
БСП е дълбоко увредена. Отдавна партията се е превърнала в квазидемократична структура, която не може да генерира нови идеи, нито пък е в състояние да реагира по адекватен начин на случващото се в обществото. Въобще, реформаторският потенциал на партията е сведен до минимум. Като добавим обстоятелството, че Станишев е шеф на ПЕС, картината става безнадеждна.
А има ли според вас шансове за успех новият политически проект на Татяна Дончева?
- Всяко усилие да се излезе от мъртвата хватка на апарата на БСП трябва да се насърчава. Всички видяха подлата и некоректна разправа на партийната централа с честен човек и всеотдаен социалист като Трифон Митев - областния лидер на партията в Стара Загора, който си позволи по всички правила на устава да поиска оставката на Сергей Станишев.
Що се отнася до шансовете за успех на Татяна Дончева - не мисля, че те са големи. Но деен човек като нея не може да остане със скръстени ръце в сегашната ситуация.
Социалистическата партия днес по-лява ли е от тази, която беше между 2005 и 2009 година?
- В наши дни БСП по никакъв начин не може да се определи като лява партия. Преди няколко години тя прие една нова програма, в която очерта социалдемократически цели и задачи, но политиката й на практика няма нищо общо със заявените там цели. Всъщност БСП стана жертва на неолибералната революция, която по някакъв странен начин намери питателна почва в България. Ако се върнем към темата за плоския данък - трябва да кажем, че БСП извърши тежко престъпление спрямо българския народ.
Обяснявал съм го много пъти, но нека да го кажа отново: Там, където има плосък данък, социална държава няма и не може да има. Причината е, че този данък е регресивен. Ще рече - той не само освобождава богатите и свръхбогатите от отговорност пред обществото, но и прехвърля данъчната тежест върху по-нисшите и по-слаби социални слоеве. Никак не е случайно обстоятелството, че ножицата на приходите в България е отворена до крайност. Това означава, че една малка група богати и свръхбогати натрупаха огромно благосъстояние за сметка на мнозинството от българските граждани. Една от най-големите политически измами е твърдението, че плоският данък води до увеличаване на приходите и че така се осигурявали повече средства за бедните. Истината е съвсем друга. Той не доведе до подобен ефект, а обслужи изцяло интересите на олигархията. Въпреки всички предизборни обещания премиерът Орешарски се заяви като възторжен почитател на плоския данък и няма никакво намерение да го преразглежда. Така БСП за пореден път излъга своите избиратели. Що се отнася до социалната политика на правителството - повишаване на майчинските и пр. от този род - това са жестове на социална благотворителност. Те нямат нищо общо със социалистическата кауза за едно по-добро и по-справедливо общество.
Защо електоратът на БСП е склонен да прощава почти всичко на лидерите си?
- По една много проста причина, която е добре известна: повечето от поддръжниците на БСП са хора на преклонна възраст, които продължават да живеят със спомените за доброто старо време. А по-младите, които се присъединиха към партията след 10 ноември, следват по-скоро семейната традиция, отколкото да са се приобщили към една съвременна политическа и идеологическа кауза. Но това се наблюдава и при други партии, появили се напоследък, които са предимно от лидерски тип. Така политиката започва да наподобява футболно първенство. Хората поддържат един или друг политически цвят, без да се интересуват от подробностите. На преден план излиза борбата за власт, а идейната и моралната кауза губят своето значение. Затова и повечето партии без разлика от партийното знаме са склонни ентусиазирано да обслужват интересите на родната олигархия.
Привърженик сте на смесената избирателна система с 50% мажоритарно и 50% пропорционално начало. Как би изглеждал парламентът днес, ако вотът се беше провел по тази схема?
- По принцип съм привърженик на пропорционалната система, но в днешната ситуация смятам, че трябва да отидем към засилен мажоритарен елемент, за да дадем възможност на самото гражданско общество да излъчи своите морални и професионални авторитети. Разбира се, има вероятност партиите да оберат и тези мандати, но поне ще са принудени да потърсят и издигнат като кандидати по-изявени обществени фигури.
