/Поглед.инфо/ Как апашите в СССР защитиха съветската власт пред чужденците
Лято е. Жега е. Време за по-леки четива. И за усмивка, за смях дори, колкото и да ни е невъзможен и труден животът. Откакто свят светува трагичното и комичното са вървели ръка в ръка. В СССР например, както навсякъде, е имало престъпност, но ювелирна понякога. И нещо, което не е за вярване - московските крадци и мошеници са имали чувство за чест и за родина. Те по свой начин са подкрепяли съветската власт, колкото и невероятно да звучи, и обект на техните "експроприации" са преди всичко частници и "мръсните западни капиталисти", а не държавни банки или държавни и кооперативни фирми.
Лев Шейнин (1906-1967) още като юноша на 17 години влиза в правоохранителните органи на младата болшевишка държава. Заварва в тях не само някои от най-добрите юристи, следователи и полицаи от царско време, от които се учи на занаята, но и гениални престъпници, за които разказва в книгите си - научни и художествени. Защото неговото влечение са преди всичко литературата и писането. Шейнин става един от най-нашумелите юристи на СССР, заема важни постове още в младежка възраст - началник на следствения отдел на прокуратурата, с Вишински играе важна роля в сталинските процеси през втората половина на 30-те години, води делото за убийството на Киров, разпитва Каменов и Зиновиев. Но неведнъж и неговият живот виси на косъм. Изпратен е в Колима, но е освободен. Участва в Нюрнбергския процес, до днес се помнят репликите му към Гьоринг. Сценарист е на нашумелия филм "Среща на Елба", за който получава Сталинска награда. И на куп още висши съветски отличия е носител. Но през 1951 г. отново е арестуван - вече като еврейски буржоазен националист, и е хвърлен в подземията на Лубянка. Излиза на свобода през 1953 г. и се отдава само на детската си мечта - да пише. Прави го по блестящ начин. В една от най-нашумелите си книги, в която надникваме днес, той разкрива с удивително чувство за хумор как апаши от разни краища на СССР са помагали на милицията по време на Международния младежки фестивал през 1957 г. И как крадците са имали... съветско самосъзнание.
Лято е, жега е. Време за усмивка.
Лев Шейнин, "Записки на следователя", превод от руски Димитър Дичев, Изд. на ОФ, 1982 г.
Из документалния разказ "Верижна реакция"
Незначителното произшествие, за което искам да ви разкажа и което се случи преди три години по време на Световния младежки фестивал в Москва, е известно на малцина, тъй като навремето си остана почти неотбелязано. И макар че главният герой на това произшествие беше известен почти тридесет години под името Кардинала, ние ще си позволим да твърдим, че дори във Ватикана и досега не знаят как, защо и при какви обстоятелства се отрече от своя сан.
... Налага се да започнем разказа си с една не съвсем обикновена конференция, която беше открита в Тамбов три месеца преди откриването на фестивала. Макар че тази конференция, както съобщи нейният председател, беше междуобластна и дори, така да се каже, извънредна, в нейната работа вземаха участие само девет делегати.
И тази конференция заседаваше в доста странно помещение - в старата баня на престарялата леля Саша, която живееше самичка в покрайнините на Тамбов в една дървена порутена къщурка с отдавна немити малки прозорчета... Организатор на конференцията беше Кардинала, вече не млад, но още здрав, слаб човек с лъскава, сякаш намазана с автомобилен лак гола глава, с орлов нос и проницателни студени сиви очи. Именно той свика тази конференция, като предварително писа на участниците в нея и им съобщи адреса на леля Саша, където трябваше да се явят в определения ден. Сам Кардинала пристигна в Тамбов по-рано, за да осигури необходимата конспирация, тъй като конференцията имаше строго поверителен характер...
Към обед дойдоха още шестима. От Астрахан пристигна старият джебчия по прякор Костура. От Киев се домъкна старият одески апаш Зямка Кенгурото, наричан още Французина, или Пришката. Сибир беше представен от дребничкия гърбав Фьомка Болта.
Харковчанинът Бим Бом, весел, червендалест, винаги усмихнат момък, се появи в нов модерен костюм с пеперудка и предизвика всеобщо одобрение. Подвижният като гущер московчанин Гълъба, човек на неопределена възраст и обло, с нищо незабележимо лице, подобно на изтрит и изчистен гербов печат на фалшив паспорт, беше посрещнат с приветствени викове. Гълъба се славеше като пръв лъжец сред джебчиите, но лъжеше талантливо и затова обичаха да го слушат.
Последен се яви пристигналият от Свердловск пълен, болен от задуха и черен дроб Казимир Кодецки, един от най-старите и известни на времето си джебчии. Както казваха напоследък, той се поизхабил и загубил форма. Все пак от уважение към миналите му заслуги посрещнаха Казимир с почести...
- Притиснаха ме годините и болежките - мърмореше той... Отдавна е време да се пенсионирам...
- Почакай, Казимир - прекъсна го Кардинала. - Има по-неотложен въпрос. Моля делегатите да заемат местата си. Тъй като сме всичко девет души, ще минем без мандатна комисия. В днешния ред има само един въпрос - нашето участие в предстоящия Световен фестивал на младежта и студентите...
Всички заявиха, че дневният ред трябва да се приеме... Кардинала извади бавно от велурен калъф очила с тънки златни рамки, после извади от портфейла си дребно изписан лист и започна да чете проекторезолюцията.
"Имайки предвид сложната международна обстановка - натъртено и ясно четеше текста на резолюцията Кардинала, - ние не може да пренебрегнем политиката, макар и да сме далече от нея. Ние имахме и ще имаме някои различия с наказателния кодекс на РСФСР, но никой от нас не се счита за враг на съветската власт. Никой от нас никога не се е борил срещу нея и този факт не може да се опровергае дори от Главното управление на милицията и криминалната милиция. Оставяйки верни на избраната от нас професия, ние като професионалисти не можем да игнорираме предстоящия Световен фестивал - това би било наивно и смешно... Затова ние вземаме решение да не обираме делегатите на страните с народна демокрация, а също на народите от Азия и Африка, борещи се за своята независимост, а целия удар да насочим към представителите на капитализма и на първо място делегатите от страните, влизащи в НАТО и позорния Багдадски пакт. По отношение на тези подпалвачески елементи считаме своите ръце свободни..."
- Прочетох ви първия пункт от проекторезолюцията, врабци. Да чета ли по-нататък, или най-напред да обсъдим това?
- Най-напред да обсъдим - завика Доктора. - не е шега работа!
... Разискванията бяха бурни и конференцията се проточи... Пръв взе думата Мехура. Той заяви отново, че е съгласен с проекторезолюцията, но обръща внимание върху едно сериозно затруднение.
- Какво ще правим с германците? - питаше той. - Как да не объркаме източните със западните? Източните не трябва да пребъркваме - те са наши приятели. Западните може. Но как да ги разбереш, бите, заген зи мир? И едните, и другите бръщолевят на немски и по външност даже си приличат. Казвам ви това като германовед...
После взе думата Казимир Кодецки. Той поддържаше предложението на Кардинала, но настояваше самият факт на конференцията и резолюцията, която тя ще приеме, да бъдат грижливо законспирирани.
- Ако някой от нашите хлътне - казваше той, - ще го съдят като крадец едноличник, а това е половин беда. Но ако научат за резолюцията и за конференцията, ще се вдигне такава тупурдия, че ще ни лепнат максимума...
Беше вече късна нощ, когато конференцията завърши. Резолюцията беше одобрена. Закривайки конференцията, Кардинала произнесе заключителна реч. Той беше в стихията си. Ръкопляскаха му шумно.
"Трябва да вървим в крак с епохата - каза Кардинала, и аз се радвам, че вие сте разбрали това. Не трябва да забравяме въпроса, който бе поставил Алексей Максимович Горки: "С кого сте"? Наистина, той се беше обърнал с този въпрос към учените и дейците на изкуството, но нима ние не сме своеобразни художници? Всеки път, когато виждам чужд джоб, издут портфейл, аз се възмущавам от тази грозота и бързам колкото може по-скоро да я ликвидирам. Но когато портфейлът премине в моя джоб и го издуе, моето естетическо чувство, кой знае защо, не се бунтува. Философията обяснява това с отживелиците от капитализма в съзнанието на хората. Аз съм готов да се съглася с това, колеги. Затова логично е да се нанесе удар с отживелиците на капитализма по самия капитализъм. Това е още един довод в полза на приетата от нас резолюция."
Фестивалът в Москва беше в разгара си. Чак до окрайнините огромният град пламтеше с многоцветните фойерверки от национални знамена, емблеми, цветя, лозунги, копринени знаменца и транспаранти, петолъчни звезди и държавните гербове на всички страни на света. От сутрин до късна вечер градът беше така залян от музика, танци, веселие, карнавални шествия, възклицания на всички езици, национални костюми и песни, сякаш младостта на цялата планета, разкъсала всякакви географски и политически ограничения и пречки, беше нахлула на ликуващи потоци в този древен и толкова млад град.
Кардинала се намираше от три дни в Москва и както беше уговорено предварително, отседна у Гълъба, който живееше със старата си майка в района на Останкино... Гълъба разказа, че при него идвали Мехура, Костура и Зямка Кенгурото, които пристигнали вече в Москва, питали скоро ли ще пристигне Кардинала и се заклели, че строго ще спазват "резолюцията"...
- Не си ли срещнал Сенка Мразът?
- Не е идвал. Но момчетата казваха, че работи в завод, изпълнявал по две норми и скоро щели да го поставят на почетната дъска...
На залетия от светлини площад пред главния вход на Селскостопанската изложба (по това време се наричаше така) имаше много разхождащи се. Почти всички чуждестранни делегации живееха в хотели, построени в района на изложбата и сега се разхождаха заедно с московчани. Сред тълпата московчани и германци Кардинала и Гълъба дочуха познат глас. Като се промъкнаха по-близо, те видяха Мехура, който изпълняваше ролята на преводач. Прегърнал непринудено през рамото някаква млада германка, горд от всеобщото внимание Мехура говореше високо... С едно движение на миглите Мехура им посочи лакираната чантичка... В този момент Гълъба се приближи ловко до дамата и се зае с нейната чанта. След това се върна при Кардинала и пусна в джоба на сакото му току-що изваденото от чантата велурено портмоне. Мехура вече завършваше превеждането, когато се раздаде истеричният вик на дамата, внезапно открила изчезването на портмонето...
- Ой, портмонето ми!... Хиляда и петстотин рубли, мошеници проклети... Милиция, бързо милиция!...
Тълпата зашумя, германците, които се заинтересуваха от произшествието, започнаха да си шепнат. Дамата продължаваше да вика... Дебел германец в къси кожени гащета и зелена шапка, внушаваме разпалено нещо на своите съотечественици, като намигаше и се усмихваше многозначително. Кардинала се промъкна по-близо да Мехура.
- Западни ли са? - попита бързо той.
- Да, баварци - отговори Мехура. - Този с перото се надсмива. Пазете си, казва, по-добре джобовете. Москва гъмжи от крадци. Аз, казва, предупреждавах още по пътя, а вие не вярвахте. В Русия няма законност, господа!... Сволоч!...
Кардинала беше готов да кипне. Но в този момент нечий мъжки, много добре познат глас, високо и ясно каза зад него:
- Сами сте си изпуснали портмонето, гражданко, а сега викате кой знае защо! Ето ви портмонето... И няма какво да викате.
Кардинала бързо пъхна ръка в джоба на сакото, в който току-що лежеше откраднатото от Гълъба портмоне. Но чудна работа - портмонето вече го нямаше. Кардинала се обърна и едва се сдържа, за да не извика: пред дамата стоеше Сенка Мраза, да, да, рижият чипонос, както винаги луничав, Сенка Мраз, а дамата му благодареше горещо...
Те вървяха мълчаливо и от време на време се споглеждаха. Сенка беше облечен чисто, рижите му коси бяха грижливо причесани, в ръката си държеше пухкаво шарено кепе.
- Е, какво? - най-после запита той. - Добре ли я свърших? Ти дори не забеляза как измъкнах портмонето от джоба ти?
- Не - призна си Кардинала. - Винаги съм казвал, че имаш златни ръце... Няма какво!
... Кардинала мълчеше. Сенка стана, направи няколко крачки из стаята, после отново седна и каза:
- Та значи цялата твоя измислица е празен номер. Аз те познавам отдавна, досещам се, че тази игра ти допада. Ще рече, от една страна сме джебчии, а от друга страна сме за социалистическия лагер. Кого си намислил да надхитриш, Кардинале? Звучи гръмко: делегатите от страните с народна демокрация няма да пипаме, целият удар срещу капиталистите... Голяма майстория. А че повечето от делегатите на капиталистическите страни са дошли тук, рискувайки да попаднат в затвора - за това не си помислил, сукин сине?!... Не, сега мълчи и слушай! И аз бях такъв паразит, докато турих край, да! И мен не можеш да заблудиш, Кардинале. И твоите делегати, и теб самия познавам до мозъка на костите ви. Зад всичките ви комедии и резолюции, зад цялата апашка фалшификация виждам главното: паразити сте били и паразити искате да си останете. Сам бях такъв, та зная!...
Удивително бързо лети времето - просто не ми се вярва, че вече са изминали три години от деня, когато Кардинала се яви с разкаяние в милицията и от тогава живее и работи честно... Неотдавна се явиха с разкаяние Мехура и Гълъба... Зимка Кенгурото и Бим-Бом изтърпяват наказанието си. Първият е избран за член на съвета на колонията, а вторият - ръководи самодейността. Също не лошо като начало...
Ето защо почувствах нуждата да разкажа за това малко произшествие, известно на малцина и потънало почти безследно през лятото на 1957 г. в океана от песни, музика, цветя и чудесни срещи, с които бе така фантастично богат московският фестивал.
1960 г.
