/Поглед.инфо/ Бус лентите в големите ни градове са претъпкани от аортни клапи. Естествено, не в натурално, а във финансово изражение. Не е задължително Иван Костов да ти е преподавал политикономия на социализма, за да се сетиш за какво става дума. Достатъчно е да си изучавал политическа икономия при когото и да било другиго, и то даже не на социализма, а на капитализма, за да разбереш, че се има предвид не потребителната стойност, а разменната. Потребителната стойност е приложимостта на дадена стока, нейната полезност. За разлика от разменната, която е количественото съотношение, при което потребителната стойност на дадена стока се обменя за потребителната стойност на друга стока. И докато при натуралната икономика примерно една овца се разменя за 40 кг жито, при стоковото производство възникват парите, които са всеобщ еквивалент на всички стоки. В този смисъл по бус лентите препускат не само аортни клапи, но и всякакви други полезни, необходими и дори неизбежни стоки и услуги.
В същото време жена почина в столична болница, защото не е имала възможност да си доплати за лечението. Здравната каса превежда 2600 лева за животоспасяваща аортна клапа, чиято цена обаче е между 15 и 20 хиляди лева. След първоначалния пик на упреците в медиите съвсем тихичко бе поднесено оправданието, че пациентката не се е споминала заради бедността си, просто в момента болничният склад не разполагал с нужното медицинско изделие. Сигурно е въпрос и на организация, но и на пари. А дали дефицитът на банкноти ще е при болната или в здравното заведение - особено значение няма. Изходът все е летален. И тъй като никой не бе наказан заради липсата на въпросната клапа в склада, логично е да се приеме, че проблемът е не в туткавата организация, колкото във фаталния в този и много други случаи недостиг на пари.
На този плачевен фон сигурно на всекиго му се случва да се сблъсква с нахалството на все повече и повече шофьори, които по големите булеварди, особено в час пик, превземат бус лентата. Не стига, че те дразнят с погазването на закона, но и допълнително ти вдигат кръвното, когато при някое препятствие като спирка, светофар или разклон са готови да предизвикат произшествие, само и само да ги пуснеш пред себе си, вместо да ти зачетат предимството. Да не говорим за наглеците, които все по-масово и по-безумно карат по аварийните ленти на магистралите. Всеки месец това води до инциденти, доста от които завършват със смърт. Ако трябва да бъдем житейски точни, това са предумишлени убийства, макар и подобни текстове в законите все още да няма.
Ако не друго, държавата би могла поне да монтира камери и да глобява. Устройствата биха се изплатили не за месеци, а за броени дни, пък ще останат пари и за аортни клапи. И далеч не само за тях. Само че не се предприема почти нищо. Тук-там се направи по нещичко, колкото да не е без хич. От новите всевиждащи камери например бе осигурена по една-едничка за област. Колкото да се отбие номерът. И да се твърди, че въпреки завишения брой на глобите, ефект няма. И как ще има, като една част от санкциите пропадат заради жадувания отговор на сакралния катаджийски въпрос: "И какво правим сега?" Други глоби падат в съда или защото актовете са неправилно съставени, или защото призованите по делото длъжностни лица са забравили подробностите по съответния случай. И как да си ги спомнят, като са съставили стотици актове и конкретиката им се е изгубила. Отделно от това безброй актове не стигат до адресатите си, други успяват да ги намерят, но въпреки това в хазната пари не постъпват. Наскоро бе съобщено, че се събират едва около една трета от глобите за нарушения по улиците и пътищата.
И така е във всички сфери. Медийният регулатор например съставя множество актове за неспазване на Закона за радиото и телевизията. Немалко от нарушителите обаче се укриват. В такива случаи СЕМ изпраща акта на общинската администрация по местоживеене за предявяване и подписване. Все по-често се отговаря, че адресатът не може да бъде намерен. Което означава, че се гледаме в очите и се лъжем. Защото няма как кметът на общината да не знае къде е местната телевизия или радио. Ако нарушителят не бъде издирен шест месеца след съставянето на акта, наказателно постановление не се издава и производството се спира. За радост на тарикатите и в ущърб на държавата. И на нуждаещите се не само от аортни клапи.
Като прибавим контрабандата, данъчните измами, отклоняването на евросредства, комисионите и какво ли още не, ще можем поне донякъде да си представим какъв огромен паричен ресурс не постъпва в хазната. И не заради различията между лявото и дясното в политиката, заради споровете плосък ли да е данъкът или прогресивен, или какъв да е размерът на осигуровките. А заради липсата на елементарен ред в държавата. Заради нежеланието той да бъде въведен. И заради изгодата на някои този хаос да продължава.
Дума
