След като за кратко се потопи под всекидневната врява, Симеон Дянков отново се изхвърли мощно на повърхността. Но плясна като риба на сухо.
Вероятно за да поизчисти репутацията си на десен политик, подкопана от идеите му за данък върху лихвите и ревизия на плоския данък, финансовият министър направи колкото гръмко, толкова и невярно изказване. “Когато социалисти управляват, не може да се очаква нищо добро. Левите партии само това могат – да банкрутират цели държави”, заяви Дянков относно намаления кредитен рейтинг на Кипър от частната агенция “Стандарт енд Пуурс” (специализирана, впрочем, във фалирането на държави).
Финансистът може би е забравил репортажите от Буенос Айрес в края на 2001 г. Налага се да опресним паметта му: тотално обедняване, хиперинфлация, многохилядни протести, вилнеещи улични банди, разграбване на магазини. По това време Дянков е работил в Световната банка и няма как да не е дочул нещо за провала й в Аржентина. Събитията останаха известни като най-големия държавен фалит в историята. Докато безредиците отнеха живота на 40 души, на кормилото на държавата се смениха петима президенти само за две седмици. Един от тях – Фернандо де Ла Руа избяга директно от президентския дворец с хеликоптер пред погледите на хиляди гладни аржентинци, хлопащи върху празни тенджери, и стотици телевизионни камери.
До тогава, в продължение на десетилетия, Аржентина е управлявана от десни правителства и режими. След избора на левия президент Нестор Кирхнер, страната се нарежда сред най-динамичните икономики. Политиката на покойния Кирхнер бе продължена от неговата съпруга Кристина, която през 2011-а бе преизбрана на президентския пост – нещо коренно различно от позорното бягство на Де ла Руа. Подобна е равносметката в съседна Бразилия, където Дилма Русеф продължава успешната социална политика на Игнасио Лула да Силва.
Но не е необходимо да се разхождаме толкова далеч. С масови протести през 2009 г. бе изгонено дясното правителство на Исландия – една от първите жертви на кризата. Страната не само бързо се възстанови при управлението на социалдемократката Йохана Сигудардотир, но в момента дори подпомага с донорски програми държави като нашата. Междувременно се пропукаха други десни икони като ирландските и прибалтийските “тигри”, които се оказаха такива само на хартия.
Историята е пълна с примери на неуспешни десни и леви правителства, както и на успешни такива. И докато днес държави като Исландия са забравили що е криза, а Бразилия и Аржентина са сред локомотивите на световната икономика, България на Дянков е горд носител на етикетите “финансово стабилна” и “най-бедна страна в ЕС”.
сп. “ТЕМА”, 27.10.2012 г.
