След мандат в София, включващ и няколко реплики в сериал, Н. Пр. Джеймс Уорлик отива на отговорна служба в Афганистан и Пакистан. Вместо в Холивуд или поне на Бродуей. За разлика от него колегата му в Либия Джон Стивънс си отиде в буквалния смисъл, и то заради непроизнесени от него реплики. Ужасяващи кадри с безжизненото му тяло обиколиха световните медии. Така както преди това на зрителите бяха "сервирани" Саддам, Осама, Кадафи…Стивънс стана жертва на безумци, провокирани от малоумник – Сам Бисайл, израелски сценарист, автор на снимания в САЩ филм "Невинността на мюсюлманите". Произведението на "изкуството" на стойност $5 млн. било изпълнено с обиди и подигравки към пророка Мохамед, включително и с педофилски намеци.
След варварското нападение в Бенгази съм сигурен, че други едни откачалки няма да оставят тази работа без отговор. Ще ги познаете по това, че обичат да отвръщат на ударите "пропорционално". През останалото време спасяват света и портфейлите си на чаени партита и молитвени закуски.
И ако още не са призовали за удар, то това вероятно се дължи само на недоумението им кого точно да бомбардират. Бенгази ли – люлката на либийската "демокрация"?
Американците впрочем са ненадминати в умението да отглеждат собствените си врагове. Вчера в Афганистан, днес в Либия, утре може би в Сирия. Но това са си техни проблеми, ние в глобалната провинция се интересуваме от други неща…
Все пак дочухме и обясненията на Бисайл: филмът му бил провокативен. Демек – шегувал се. Подобно обяснение да ви звучи познато отнякъде?
Добре, че социалистите по света не са чак толкова чувствителни, колкото ислямските екстремисти. Иначе сигурно щяха да отвлекат президента на ПЕС и да му оскубят розата в знак на протест, че негов съпартиец сравни идеите им със СПИН-а.
Още по-хубаво е, че повечето евреи не са първосигнални като Бисайл. Иначе как ли биха нарекли Дилов-син, който предложи празнуващите 9 септември 1944 г. да ходят за 3 години в затвора. Е, не било предложение, а шегичка, тъй като за повечето, които празнуват датата, три години щели да бъдат и "доживотна присъда". Не е ясно дали в това число са и хората, които тъкмо в дните около 9-и са свалили жълтите звезди от реверите си. Подобни предложения досега са се чували само от някои прибалтийски държави. Авторите им също се водят за "демократи", макар и понякога да се разнообразяват, марширувайки в униформи на СС.
Най-силно се надявам руснаците да не са разбрали кой се кани да ги попляска. И да са взели думите на Дянков за изявление от някой неуспял кандидат за вицепрезидент от Републиканската партия на САЩ, а не от финансовия министър в една от най-бедните европейски страни. Колкото до холандците, към които търпението на същия Дянков се е изчерпало, предполагам, че те се интересуват от нас, колкото ние от напредъка на демокрацията в Тунис.
Една от особеностите на живота в България е, че тук можеш да кажеш абсолютно всичко, без от това да произтече абсолютно нищо. И май не е чак толкова лошо да те управляват провинциалисти, макар и родени на пъпа на София. За които баш селските хора в Лиляче казват: Мани ги – лапатарници!
Публикувано в сп. "ТЕМА", 15.09.2012г.
