/Поглед.инфо/ В последно време у нас се оформи истинска какофония около термина „либерализъм“, както и около борбата на едни десни интелектуалци за изчезване на идеологиите. Когато говорим за „либерализъм“ трябва да отбележим, че едва ли има политическо понятие, което да значи толкова взаимоизключващи се неща едновременно. Объркването в сферата на либералното естествено води и до обърквания и размествания на понятия като „ляво“ и „дясно“, „прогресивно“ и „консервативно“ и т.н. Объркването е сериозно, затова дръжте се здраво – ще се потопим в блатото на еволюиращите понятия като има сериозен риск да се изгубим в превода.
В Америка да си либерал значи да си ляв. Бърни Сандърс, който се прочу и у нас, е демократичен социалист обявен за „най-либералния сенатор в САЩ“. С други думи – колкото си по-либерален в Америка, толкова по-голям социалист си, т.е. по-ляв, по-прогресивен. В Европа има различни тълкувания и възгледи, но преобладаващо, когато някой в Европа каже, че е либерал, значи е центрист. В Европарламента центристката партия е именно Либералният алианс (АЛДЕ). Дълго време и в България под „либерал“ се разбираше умерен центрист – НДСВ беше либерална, центристка формация.
В последните години обаче под „либерал“ у нас започна да се разбира нещо друго. Много са бащите на тази (де)еволюционна представа за либералното, но това не е важно. В основата си, когато се каже днес у нас, че някой е „либерал“, то преобладаващо се говори за десен човек, борец за нулева пазарна регулация и малка (ако може отсъстваща) държава. Понятията, подобно на обществата, еволюират. Но причината за това изместване не е еволюция.
Просто десните у нас започнаха да наричат себе си либерали като се свързваха с теориите на класическия либерализъм на Джон Лок и Адам Смит – либерализъм, който има два корена –социален и икономически. От гледище на социалния либерализъм се оформи либералната демокрация - демокрация на индивидуалната свобода, на правата на индивида. Лесно е да разберем в този смисъл защо левите в Америка се наричат либерали – либералната демокрация най-лесно намира път към новите достижения на демокрацията постигнати след Втората световна война – борбата за човешки права, равноправие, изкореняване на расизма и дискриминацията и т.н. Когато класическият либерализъм на борбата за индивидуална свобода и индивидуални права се трансформира в либерализъм на човешките права, равноправието и борбата с расизма, ксенофобията и дискриминацията, тогава класическият либерализъм започва да се нарича модерен либерализъм, т.е. десните у нас са по-близо до Адам Смит, отколкото до Бърни Сандърс. Те самите позиционираха себе си грешно, а от тук и политическите им опоненти, започнаха погрешно да нападат либерализма като цяло. Но в същината си десните в Европа имат толкова общо с либерализма, колкото европейските социалдемократи имат със съветския комунизъм.
Когато гледаме втория аспект на либерализма – икономиката - кашата става тотална. Десните у нас свързват либерализма само и единствено с Адам Смит, с невидимата ръка на пазара и въобще с всички онези икономически окраски, които оформят капитализма. Това е просто некоретно използване на бранда „либерализъм“, защото десните у нас всъщност не са либерали, а неолиберали, т.е. последователи на икономическата реакция срещу социалния либерализъм. Неолиберализмът, отново, има толкова общо с класическия или модерния либерализъм, колкото магарето има общо с космоса.
Сега да влезем във финалната бъркотия – кой у нас е десен и кой ляв? Какво е дясно и ляво въобще? Не трябва ли, както въпросните десни интелектуалци ни призовават, да загърбим лявото и дясното, да спрем да говорим за идеологии и да започнем да се делим на „граждани“ и „мафия“, „добри“ и „лоши“, „елфи“ и „орки“, „сит лордове“ и „джедаи“ и т.н.? От написаното по-горе е видно, че цялата политико-идеологическа скала е ужасяващо сложна, кому е нужно да я спазваме въобще?
Нека отговоря така – колко от вас са наистина, ама наистина, са наясно как работи двигателят с вътрешно горене? Ако на всеки човек с книжка у нас му бъде връчен лист и химикал, дали ще съумее да направи точна графика на механизма на задвижване на един автомобил? Едва ли. Но това, че колата е сложна, не ни отказва да използваме автомобили, нали? Не ти трябва да знаеш какво е карбуратор, за да можеш да шофираш. Ако ти потрябва ремонт на колата, в общия случай, отиваш на монтьор. От въпросният експерт се очаква да разбира всичко, което ти не разбираш, неговата работа е ремонтира счупен автомобил, който ти не можеш да си ремонтираш сам.
Същото е и с политическите науки – не е работа на обикновения избирател да знае разликите между класическия и модерния либерализъм, между прогресивната и консервативната политика, между глобализма и национализма, за да формира мнение за кого иска да даде гласа си на избори. Работа на експертите (политиците, социолозите, политолозите, анализаторите, коментаторите) е да разбират нюансите, да разбират разликите, да оспорват политическите концепции и да формират нови. Проблемът идва тогава, когато една част от експертите отказват да работят в експертната си сфера, а започват да отхвърлят теориите и практиките, които би следвало да разясняват. Политически експерти да ти кажат, че вече нямало ляво и нямало дясно, защото това било много сложно и ненужно, е като монтьор да ти каже, че трябва да спреш да си караш колата, защото тя е сложно устройство, което не разбираш. Ако някой ти каже нещо подобно, няма да го послушаш, нали? По същата логика трябва да бъдат отхвърляни простоватите призиви на онези експерти, които призовават да не се интересуваш от лявото и дясното, защото било много сложно.
Когато изчезнат идеологиите, тогава ще изчезне и демокрацията. Отколешно искане на десните е да дойде „краят на историята“ – онова странно време на безвремение, в което капитализмът се възприема за тъждествен на демокрацията, в което неолибералите се самонаричат леви, десни или центристи, но всъщност всички са слуги на олигархията, слуги на едрия капитал. Измъченият призив на десните интелектуалци да ни кажат днес да не гледаме лявото и дясното е нищо повече или по-малко от още от същото, което се опитват да ни пробутат от над две десетилетия. Те искат историята да спре точно в момент, в който гледат на себе си като победители. Няма да видите десни интелектуалци да отхвърлят идеологиите и да обявяват край на историята, когато не са на власт.
На историята не й се вижда краят. На идеологиите – също. Нещата са много по-простички, отколкото звучат. В социалната сфера десните се правят на прогресивни, макар ако проследиш гласуванията им и поведението им, да не са. Маскират се на прогресивни, за да прилъгват младите и средната класа, доколкото я има. В икономиката са си класически десни – готови са на всичко, за да намалят данъците на богатите (и до момента са доста успешни в това, трябва да им се признае), да изтрият държавата и да дадат всичко в ръцете на частниците. Левите у нас в икономическата сфера са преобладаващо автентично леви – искат по-високи данъци за богатите, гарантиране чрез държавата на по-добро здравеопазване, образование и прочие. Да, левицата също е попадала в антиидеологическото блато и също е допускала провеждане на политики в икономическата сфера, които не са леви, а корпоративни. Но преобладаващо в икономиката левицата е класическа левица, т.е. щом си говорим за икономика, с някои изключения, десните са си десни, а левите са си леви. В социален план обаче левицата е по-консервативна, което пък има за цел да адресира по-възрастните избиратели.
В нормални условия лявото трябва да е прогресивно, а дясното консервативно. В български условия тези две характеристики се разменят, както в Америка републиканците и демократите си размениха ролите след Втората световна война. Малцина знаят, че днешните американски консерватори, т.е. републиканците, исторически са онези, които освобождават робите и печелят гражданската война, докато демократите, до идването на Рузвелт, са консервативни като дори са в основата на учредяването на Ку-Клукс-Клан. В началото на 20-век обаче, след Голямата депресия и най-вече след Втората световна война, полюсите се обръщат. Демократите започват да стават по-прогресивни, а републиканците стават консервативни. Впрочем същият феномен можем да наблюдаваме на много места – до един момент в човешката история най-прогресивната институция на планетата е църквата, която днес е една от най-консервативните институции. Всяко прогресивно нещо в един момент се превръща в консервативно, за да отстъпи мястото си на нов прогрес.
Истината обаче е, че родните десни само се правят на прогресивни, маскират се на прогресивни, за да излъжат ново поколение избиратели. Затова е време левицата да завземе това овакантено политическо пространство. Лявото е тъждествено на прогрес. На всякъде по света лявото е прогрес, затова ако лявото иска да оцелее и у нас, трябва отново да стане прогрес.
За финал – никога, никога, ама никога не вярвайте на онези, които не искат да има ляво и дясно, не искат да има идеологии и не искат да има различни виждания за съществуването на света. Защото тези, които искат изчезването на идеологиите, най-често са онези, които виждат „своята“ идеология като печеливша в дадения момент и искат този момент да замръзне в историята, за да се чувстват победители до края на времето. Добре, че времето, подобно на вселената, няма край.Същото, впрочем, важи и за човешката глупост.
