/Поглед.инфо/ Умният човек според Петър Волгин трябва да чете книги
Колегата Петър Волгин няма нужда от пространно представяне. Известен е като журналист суперпрофесионалист. Води предаването "12+3" на БНР. Освен с гласа си омайва и с книгите, които пише.
Тези дни на пазара се появи поредната му творба - "Политически НЕкоректно". Нейната премиера ще днес от 18:30 ч. в книжния център "Гринуич" на бул."Витоша" 37 в София.
Много наши колеги се блазнят от изяви в телевизията. Ти искаш ли да грееш от телевизора?
5 години водих всекидневно предаване по ТВ 7, когато шеф бе Диляна Грозданова. Това нещо съм го изживял, много е хубаво. То гали суетата. Но с течение на годините осъзнавам, че има по-важни неща.
За мен бе по-важно да напиша книгата "Политически НЕкоректно", да напиша хубава статия, а не всеки ден да съм на екрана, всеки ден да предъвквам защо премиерът казал това или онова, защо еди кой си му отговорил еди какво си.
Ставаш роб на злободневието, а това не е много добър вариант. Това е важно, но бързо омръзва. Ако е с по-дълбок ум, човек трябва да използва времето си, за да се съсредоточи, да прочете интересни книги.
А ако предаването е седмично и магазинно?
Това е друго нещо. Тези предавания позволяват по-аналитичен поглед, извеждането на някои важни акценти. Всичко зависи от конкретните предложения. Най-важна е средата, в която работя - какви са колегите, какви са началниците, каква е атмосферата. Те трябва да ми харесват, да изпитвам удоволствие от това, че съм там. Не бих направил нещо на всяка цена, не бих работил с хора, които не са професионалисти.
Професионална ли е съвременната българска журналистика?
Много критики могат да се отправят към нея. Първо, разбира се, има различни зависимости. Зависимости не толкова политически, колкото икономически. Собствениците на медиите принуждават подчинените им журналисти да пишат по точно определен начин.
Има и друг тип зависимости.
Те изглеждат така: като че ли хората правят нещо, защото наистина вярват в него. Има колеги - особено в издания, които минават за рупор на "умните и красивите", смятащи, че говорейки непрекъснато за евроатлантизма, че светлината идва от Брюксел и Вашингтон, това ги прави много добри журналисти.
Другата им любима тема е, че Путин е лош. Убеден съм, че много от тях го правят не защото шефовете им ги задължават. Те действително са повярвали в тези неща, плъзнали са се по клишето, което в България действа вече 30 години, и са се отказали от собственото си мислене. Т.е. взели са на въоръжение либералното клише, смятат, че така са много cool, много готини, много напредничави, че ще ги харесат важните личности.
Този тип зависимост също е лош. Много малко са местата у нас, където може да се прави истинска журналистика. Читателите, слушателите и зрителите усещат това. Затова толкова паднаха тиражите на вестниците, все по-малко хора гледат телевизия и слушат радио.
Все повече разчитат на социалните мрежи - фейсбук и др. Българската журналистика страда от всички споменати зависимости и това се отразява на нейното здраве.
В БНР, където работиш, прави ли се истинска журналистика? Имате ли свободата да я практикувате?
В БНР все още има свобода, можеш да говориш това, което смяташ за правилно. Бил съм уволняван от БНР, бил съм наказван в БНР при предишни ръководства. Когато канех хора, изразяващи мисли, различни от евролибералното клише, ме наказваха.
За щастие, напоследък не е така. Но за свободата на словото всекидневно трябва да се борим, трябва всекидневно да опитваме да разширим границите й. В момента БНР е едно от малкото места в българското медийно пространство, където има свобода.
Би ли приел покана за работа в партийна телевизия? В телевизията на БСП например?
Единственото условие, което поставям, където и да работя, е да имам правото да казвам това, което мисля. Да не ме цензурира някой и да не съм принуден да се самоцензурирам. Няма значение дали медията е партийна, или не. (Със съкращения)
