/Поглед.инфо/ Много показателни са реакциите на редица висши европейски и американски политици по повод исканията на проруските активисти в Югоизточна Украйна за федерализация на страната. Показателни са за огромного лицемерие, което характеризира коментарите и действията на Запада от самото начало на украинската криза. Когато се зароди т.нар Майдан, на Запад веднага го провъзгласиха за квинтесенция на народния стремеж за свобода и демокрация. И дълго време както европейските и американските лидери, така и големите медии упорите се правеха, че не забелязват агресивните, крайнонационалистически групировки, които на практика контролираха Майдана. И в крайна сметка не някаква измислена всеобща народна воля свали Янукович.Свалиха го паравоенните формирования на Десния сектор и сродните групировки. Настоящите управляващи в Киев взеха властта по насилствен път, което действие навсякъде и винаги се нарича преврат.
Когато в Киев бойците от Десния сектор замерваха полицаите с коктейли Молотов, обстрелваха ги с катапулти, завземаха сгради и унижаваха представителите на тогавашната власт, Западът наричаше това напълно легитимна проява на гражданското общество. Когато днес привържениците на федерализацията окупират сгради, биват наричани сепаратисти и екстремисти, платени от Кремъл. Честно казано, едва ли някой се съмнява, че Москва подкрепя действията на хората в Югоизточна Украйна. Но нека бъдем честни докрай. В годините след разпада на СССР Съединените щати изляха милиарди долара за подкрепа на, както те го наричат, "развитието на гражданското общество в Украйна". С тези пари се създаваха неправителствени организации и медии, които трябваше да разпространяват американската гледна точка и да насаждат русофобия.
И тук идва един крайно любопитен факт. Независимо от бясната активност на проамериканскитеNGO-та и огромните средства за пропаганда, с които разполагаха, последните президентски и парламентарни избори бяха спечелени именно от "силите на злото", от Янукович и неговата партия на регионите. Защо? Ами много просто. Защото т.нар. демократични сили и реформатори вече имаха възможност да управляват след Оранжевата революция и тогава се видя, че са същите крадци и мошеници като опонентите си. И тук вече спонсорите на гражданското общество загубиха търпение. Разбраха, че на избори не можеше да се разчита, техните марионетки трябваше да бъдат вкарани във властта по друг начин. С насилие. Ето така се появиха фашизоидите от Десния сектор, които извоюваха властта за реформаторите.
А днес управляващите в Киев са ужасно възмутени, че хората в Югоизточна Украйна имат някакви претенции и проявяват невероятното нахалство да оспорват властта им. Значи когато демократите палеха гуми, строяха барикади и се биеха с полицията, това беше символ на освободеното гражданско общество, а когато днес до крайни действия прибягват хората от Югоизточна Украйна, това е отвратителен сепаратизъм. Като слушаш властите в Киев и техните американски ментори, оставаш с впечатлението, че право да използват насилие имат единствено тези, които се определят като "демократични и прозападни" сили. Всички останали трябва да стоят мирно и безпрекословно да изпълняват нарежданията - и политическите и икономическите.
Между другото, украинците съвсем скоро ще разберат какво всъщност означават термини като "реформи", "тясно сътрудничество с МВФ", "оздравителна приватизация". На практика това означава масово обедняване, разпродаване на безценица на държавните активи, замразяване на доходите на обикновените хора и допълнително обогатяване на политико-икономическия елит. В Украйна и сега има приказно богати олитарси, които вследствие на "пазарните реформи" ще станат още по-богати. Ето това ще бъде главният резултат от днешната т.нар. "демократична украинска революция". Защо говоря така убедено ли? Ами защото ние в България този филм вече сме го гледали. На украинците тепърва ще им го пуснат в най-скоро време. Приятно гледане.
