/Поглед.инфо/ Следващият български президент ще има едно голямо улеснение. Когато му предстои да вземе важно решение или да се произнесе по съществен въпрос от вътрешната или външната политика, ще бъде напълно достатъчно да си припомни какво говореше и какво вършеше г-н Плевнелиев и… никога да не прави като него. Разбира се, нито един президент не е в състояние да отговори на идеите и въжделенията на всички българи. Каквото и да направи, винаги ще има недоволни. Но дори и в това отношение отиващият си президент постигна феноменални „висоти”. С непремерените си и, много често, направо потресни изказвания, той успя да настрои срещу себе си повечето българи. И затова в края на мандата си може да се похвали с подкрепата единствено на хранениците на някоя и друга чужда фондация, както и на няколко замаяни либералки от маргинални издания. Г-н Плевнелиев е типичен представител на онази част от политическия ни елит, която тотално е скъсала връзките си с нормалните българи и разчита единствено на милостта на чужбинските си покровители. Такива персони са само марионетки, при това напълно посредствени, на задграничните си кукловоди. Марионетките нямат собствен идеи, те съществуват, за да препредават мислите, а най-вече заповедите, генерирани на хиляди километри от нашата територия.
Неприятно е, но не е чак толкова страшно, че има отделни политици, които играят подобна роля. Много страшно е обаче, когато подобна безмозъчна марионетка заеме най-високият пост в държавата. Да, българският президент няма особено много правомощия и можем само да се радваме на този факт, имайки предвид какво можеше да натвори Росен Плевнелиев, ако Конституцията му беше дала по-голяма власт. И все пак, на чисто символно равнище е срамно да имаш държавен глава, който се държи като стипендиант на „Америка за България”. Не знам как ще се казва следващият български президент. Това, за което се моля от дъното на душата си е, той да действа като българин, а не като едноклетъчен „евроатлантик”. Да мисли с главата си, да говори ясно и категорично, а не да мънка и да ни приспива с изречения-полуфабрикати. Между другото, точно такъв човек мънкащ персонаж си избраха за кандидат-президент автентично десните от РБ. Шизофренно разделената между власт и опозиция коалиция издига човек, който е известен главно с любовта си към шистовия газ и към електроразпределителните дружества. А, има и още едно качество – говоренето му е такова, че е в състояние да приспи и препускащ в галоп жребец. Всъщност, Трайчо Трайков е класическият десен кандидат – мисълта му се състои от няколко евроатлантически клишета, а и има типичния вид на помощник на помощник на директор на дирекция в Брюксел. Все още не знаем кого Бойко Борисов ще издигне за кандидат-президент. Това бавене е огромно пренебрежение към избирателите и много ще се радвам, ако на изборите управляващата партия бъде наказана заради демонстрираното от нея неуважение към всички нас. В крайна сметка ГЕРБ едва ли ще посочи някой чутовен харизматик. По-вероятно е да получим същия послушко като настоящия държавен глава (в случая полът няма никакво значение), който поради ограничените си познания за същността на политиката просто ще изпълнява нарежданията на някое чуждо НПО и на нашенските му представители.
На този фон шансовете на кандидата на основната политическа сила – БСП, съвсем не изглеждат толкова лоши, колкото изглеждаха в началото. Да, когато беше обявена кандидат-президентската кандидатура на ген. Румен Радев, мнозина, в това число и аз, повдигнаха скептично вежди. Скептицизмът беше свързан най-вече със слабата разпознаваемост на генерала. Смяташе се, че това е непреодолим недостатък в малкото оставащо време до изборите. Както добре знаем обаче, добрата разпознаваемост невинаги е гаранция за успех. Плевнелиев го познават всички, нали? Само че независимо от тази стопроцентова разпознаваемост, настоящият държавен глава едва ли би получил на избори повече от 5-6 %. Всъщност времето до изборите е предостатъчно, за да може един кандидат като ген. Радев, да бъде забелязан от гласоподавателите. А и за да те забележат и да решат да гласуват за теб, не е толкова важно колко дни остават до изборите. Несравнимо по-важно е какви послания отправяш. Ако каканижеш монотонно брюкселски мантри, няма да ти стигне и една година, за да спечелиш гласоподавателите. Ако обаче си пределно ясен и конкретен в изказванията си, два месеца са напълно достатъчни. Основната грешка, от която ген. Радев трябва да се пази, е да не се оплете в любовни клетви по адрес на „безценните ни евроатлантически партньори”. Защото членството ни в международни структури, колкото и важни да ни изглеждат те в момента, не може да бъде цел. Това може да е единствено средство за постигането на по-добър живот за българските граждани. Ако членството в която и да е международна структура ни носи негативи, ако ни изправя, не дай Боже, на ръба на войната, най-естественото нещо е то да бъде преосмислено. Членството в ЕС, да не говорим пък за НАТО, не е никакъв цивилизационен избор. Влезли сме в тези структури, защото тогава сме преценили, че подобно действие е изгодно за страната ни. В някакъв момент можем да преценим, че подобно членство вече не ни е изгодно и че искаме да го прекратим. Нищо, ама нищо фатално няма в такъв акт. Да не би Великобритания, която реши да излезе от ЕС, да е станала по-малко цивилизована? Който твърди подобно нещо, или е пълен глупак, или съзнателно лъже публиката. Великобритания ще си остане велика, без значение дали е в или извън ЕС. И това важи за всяка една страна. Дали държавата е успешна или не, зависи не от членството й в някакви съюзи, а от това как вътре в нея гражданите подреждат живота си. Ето за това трябва да говори един български президент, за необходимостта от създаването на такива условия в страната ни, които да правят живота по-добър. Няма никакъв смисъл президентът да се обяснява в любов на ЕС или на НАТО . Освен ако, разбира се, не е решил да заеме някоя синекурна длъжност в една от двете структури след изтичането на мандата си. Но все пак тук говорим за български президент, а не за чуждестранен наемник. Президентът на България не бива да подтичва като помияр след „големите”, надявайки се те милостиво да му пуснат някое кокалче. Президентът на България трябва да бъде достатъчно смел, за да опонира на хегемона, когато се налага. И не искам да чувам глупости като тези, че сме „малка страна, която в никакъв случай не може да се противопоставя на по-силните от нея”. Чехия, например, е сравнима с България във всяко отношение, член е на ЕС и НАТО, но нейният президент не се възприема нито като брюкселски, нито като натовски емисар. Милош Земан не се страхува да говори за пагубния ефект, който имат върху цяла Европа антируските санкции. Не се побоя и да отиде на Парада в Москва по случай 70-та годишнина от победата над нацизма. Много ми се иска следващият български президент да има същата смелост.
