/Поглед.инфо/ Дебатът между Сашо Симов и Цвета Караянчева оттекна като мълния в телевизионния ефир на страната. Реакциите във фейсбук бяха хиляди, мненията следваха едно след друго със скоростта на куршуми. И повечето съвсем естествено бяха на страната на Сашо, защото предварително никой не вярваше, че той ще издържи на кряканията, обидите, скандалите и съсканията на Караянчева.
Тя е изпечен телевизионен и парламентарен терорист!
Но Симов не само оцеля, а няколко пъти прати гербаджийката в нокдаун със своето желание да доведе важните теми докрай, да се опита да измъкне от самодоволната политическа кариеристка поне малко истина, поне капка автентичност.
Интересът към дебата си пролича и в "Поглед.инфо". Дописката по темата само за няколко часа събра над 7 хиляди четения!
Народът май отдавна беше чакал някой да успее да се справи с наглостта на Караянчева!?
Мненията показваха облекчение, че в много отношения тя си е намерила майстора! Не напразно по едно време герберката обяви, че е на път да напусне студиото.
Така е - биха я в нейния собствен мрачен спектакъл!!!
Ето защо с удивление видях една статия в "Епицентър", с автор моята колежка и приятелка Кръстина Кръстева, озаглавена "За дебата между "червения жълтопаважник" и "първичната простотия".
Тезата в нея е дълбоко озадачаваща!?
Скандалите гонели умните избиратели!
"Дебатът бе „така наречен“, защото двамата преминаха чертата на това, което сме свикнали да виждаме. Дебатът предполага интелигентно боравене с факти, споделяне на възгледи, каквито, уви, не чухме и не видяхме. Видяхме махленска свада. Чухме махленски език", твърди авторката.
След това следва един лабиринт от разсъждения, които стигат до извода, че "възпитаните" хора се червели от един такъв дебат и в резултат на това можело и да не гласуват.
Смисълът от дебатите бил да се получи информация, а не да се стига до конфронтация!?
Далеч съм от мисълта да оспорвам стратегическата линия на пишещата. Но е важно да се подчертаят няколко подробности, защото, както обичайно, именно те дават съвсем друга гледна точка към тази ожесточена дискусия.
На първо място - телевизиите в България не ценят качествените дебати. От тези, високоморалните, които трябва да разменят информация. Българските медии са се фиксирали в скандала като свръхцел.
Това може да е лошо, може пък и да е за добро.
Но смисленият дебат зависи от водещия. Когато една дискусия има качествен арбитър, тя в нито един момент не преминава границите. Дебатът между Симов и Караянчева бе изпуснат в момента, в който водещият позволи на гербаджийката да влезе в обичайния си модел на поведение - крякане до безкрай и използването на директни обиди.
След това идеята за смисъла бе напълно изгубена!
Но пък дебатът придоби различна кауза, нещо, което Кръстева е изтървала в своите разсъждения.
Караянчева е тази, която започна с персоналните обиди. Тя нарече опонента си "пълен лъжец" и то без да е в състояние да обори твърденията му!
Тя тръгна да го громи с кухата фраза "червен жълтопаветник" (по тази логика нея как да я наречем "селска гербаджийка" ли!?).
Симов няколко пъти направи опит да върне дебатите в смисленото русло, да подчертае, че икономическата програма на ГЕРБ е изтъкана от измислици, а не от "конкретика", да се разруши позата на "опозиционен депутат", която Караянчева бе заела.
На всичко това бе отговорено с конкретни обиди!
И колкото и авторките на интелектуални материали да си мислят, че има възпитани хора - то нивото на публиката у нас е такова!
Ако Симов бе замълчал, никой нямаше да му признае достойнството! Щяха да го разкъсват с въпроси: "Защо й мълча на тази? Защо не й влезе по-остро? Как можа да я оставиш да си разиграва коня?".
Караянчева щеше да излезе от този дебат със самочувствието на победител, напук на своята простащина и ниско ниво!
Заради това Симов избра обратната тактика. Той реши, че ако не може да се пребори за смисъл на дискусията, то поне може да запуши устата на арогантността!
Да покаже, че левицата няма от какво да се срамува, че има самочувствието на носител на промяната и нито една лустросана плутократка не може да промени това!
Политиката е емоция!
Кипеж!
А Караянчева просто не си бе свършила работата докрай!
Тя си мислеше, че попада на лесна плячка, а откри питбул, който я захапа по най-важното място - лицемерието, по позата, че те, ГЕРБ, са алтернативата на ДПС!
И тогава прозвучаха големите писъци, тогава се чу страховитата дандания и дебатът бе загубен за добрия тон и за висшия смисъл!
И все пак, смятам, че в пререканието имаше огромен смисъл. Симов успя да разкърти маската на гербаджийката, извади я от зоната на комфорт и показа, че пред лицето на истината тя е безпомощна и истерична!
"Възпитаните" хора, убеден съм, са оценили това!? Защото политическият сблъсък съдържа в себе си и нотките на голямата конфронтация. Тоест автентичният дебат често се води на ръба на скандала, понеже политиката е гръмокипящ процес, който не търпи равния тон.
Заради това аз уважавам решението на Симов да разбие Караянчева на нейн терен!
Тя срещна сила, която й показа, че не всичко й е позволено!
Тя видя, че има човек, който да удържи на потока на нейното съзнание!
Именно такива дебати формират яркостта на политиката, правят я цветна, дават контрасти!!!
Тоест - "възпитаните" хора не само не са изключили телевизорите си, но са увеличили звука, защото им е било интересно!
Няма да спестим и грешките на Сашо.
Наистина не можа да каже колко са общините в Кърджали, на места беше твърде емоционален, можеше да бъде по-конкретен за идеите си за Кърджали, защото знам, че ги има, но за мен важното е друго - в генералната линия той не сбърка!
Показа, че няма да даде разрушителите на България да си веят байрака на бял кон!
Даде отпор и постигна чудото - Караянчева на няколко пъти не можа да вземе думата от него!
Да, в идеалния свят простакът може да бъде убит в мълчение!
Ние обаче сме в реалния свят - тук за простака не бива да има прошка, за да не може да излезе триумфиращ от студиото!
Сашо го постигна!
Погледнете само нещастните постинги на гербаджиите - те трябваше да си измислят заслуги на Караянчева, за да има за какво да я похвалят след нейния медиен крах.
Това казва всичко!
